Празните мечти или да се мечтае е грешно!? Какво всъщност представляват мечтите и защо всеки път когато мечтаем това ни дава някакво право да мислим че ние сме по-различни от другите.Та не мечтаят ли всички хора?
Николай ИВАНОВ
Според мен мечтите са нещо като божие проклятие. Започвам да обяснявам: всеизвестно е твърдението, че без мечти човек не се развива и тъпче на едно място, както и че надеждите крепят човека – не знам дали надеждите са свързани по някакъв начин с мечтите, но все пак реших и тях да ги включа, също така и че всеки човек мечтае и си поставя някакви цели, които да гони това ни кара да вървим напред и на горе, тук смятам да вметна едно голямо НО. Така питам аз не са ли несбъднатите мечти един голям бич в съвременното общество или не – по-скоро за всеки човек. Факт е, че след като проговорим, ние започваме и да мечтаем още от малки. Първо мечтаем за даден подарък за петия рожден ден, като станем на шест мечтаем Дядо Коледа да ни донесе колело. На по-късен етап от живота започваме да мечтаем за други неща от сорта първа целувка, първа любов и така нататък чак до края, когато въпреки че сме останали с много празни и неосъществени мечти, ние продължаваме упорито да мечтаем и да се надяваме за още един ден на земята за любимия човек или дори ако щете за по-маловажни неща. Общо взето до тук според мен успях да обясня, че човешкият живот е изпълнен с мечти от най-ранна възраст, та чак до края и въпреки че някой от тях са останали празни, все пак ние продължаваме да мечтаем.
А какво би станало, ако не мечтаехме? Дали щяхме да сме по-лоши хора или въобще нямаше да сме хора не знам. Но това, което знам е че нашият живот определено би бил по-лек без мечти, та не искат ли повечето точно това от нас да не мечтаем да сме като роботи които само да изпълняват, хора без воля и мечти. И тук е мястото да вметна не са ли прави, защото какво по-лошо от несбъдната мечта или дори неосъществима мечта, не се ли чувства всеки излъган, когато е вярвал в нещо, което не се е случило и никога няма да се случи? Не се ли чувства всеки ощетен когато е вложил напразни усилия в някоя несбъдната мечта и не се ли чувства всеки наранен, когато гледа как мечтите на другите се сбъдват а неговите не. Това безспорно е така. Но също така би трябвало да отбележим и факта, че без мечти ние нямаше да познаваме света какъвто го познаваме сега, нямаше да сме да сме полетели в небето. Нямаше да съществуват изобретения като телефона, нямаше да сме излезли в открития космос, нямаше да сме стъпили на Луната, както и не бихме били свободни хора без мечтите на нашите предци. А не е ли именно мечтата скрепителният елемент в нашия иначе толкова еднообразен и сив живот? Не е ли тя това, заради което продължаваме да живеем?
Въпреки че само малка част от тези наши съкровени желания се е сбъднала, а други си остават просто една химера, не продължаваме ли да мечтаем да си поставяме нови и нови цели. Нека изключим, че съм малко песимистично настроен, но въпреки това и аз като всички продължавам да мечтая за днес, утре, другата седмица или дори другата година и моят съвет е въпреки че животът е пълен с разочарования и празни и несбъднати мечти, все пак продължавайте да мечтаете, защото винаги остава едно „ако” и никога не е късно дадена мечта да стане реалност поне за част от секундата или завинаги, ако щете това зависи изцяло от вас и никой друг.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: