Може да ви прозвучи супер, супер глупаво, защото мястото на изповедта ми едва ли е точно завист, защото това, което чувствам, не е завист, ни най-малко. Притеснявам се за себе си и как ще ми върви с връзките занапред.
Малка съм още (е не на 12 години, а на 16), но се притеснявам. Гледам покрай себе си момичета-глупави, изкуствени, слушат некачествена музика, не четат книги, но изглеждат като лошо подобие на Барби. Разбирайте нацупени устни, тупирани коси, ала-бала глупости, смъкнати дънки и прочее. А с всички момчета, които съм била, не са много де, ми казват, че ме харесват, защото съм различна. Симпатична съм, умна съм, обличам се нормално, спортно-елегантно и май проблемът е в това, че съм 62 кг, а съм висока 168 см. Или не знам. Обаче имам хубави гърди, плосък корем, готино дупе... Не ми личат килограмите като ме погледнеш отстрани. Не знам. Наистина не знам къде е проблемът. Че съм умна ли? Или че чета много? Или че не слушам чалга, а рок? Или че имам чувство за хумор и съм предпочитана компания? Оф, вие ми кажете. Ама май мъжете гледат само външността. И съм притеснена, даже доста. Не че напирам да си имам хиляди гаджета и да ме смятат за такава, просто искам нещо истинско. А при тези обстоятелства, тези прости жени и взискателни момчета всичко отива на вятъра... Объркана съм.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: