15-годишният Ивайло Атанасов е юноша на пловдивските канарчета. Футболният талант мечтае за кариера като на Икер Касияс и смело преследва мечтите си. Пък през това време не се лишава от тийнейджърски емоции и мъки в даскалото. 
 
Нели АНГЕЛОВА   
 
Иво е роден в Пловдив, но от известно време живее със семейството си в село Белащица. Промяната на градската обстановка не му се отразила никак зле, тъй като по душа си падал купонджия и мястото нямало толкова голямо значение. Тийнейджърът е роден на 29 септември 1993 и е ученик в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия (Строителния техникум). Започва да рита от съвсем малко хлапе. „Бях на 9 години когато се записах да тренирам в Ботев 1912. Оттогава си казах, че няма нещо, което да ме откаже да тренирам футбол. Ще изживея мечтата си, пък каквото ще да става”, категоричен е той.
Първоначално се пробва в защита, тъй като предполагали, че там ще е най-ефективен. Но треньорът му тогава Хари Георгиев бил на друго мнение. Преценил, че не е за защитник и го сложил на вратата. Мястото се оказало съвсем според качествата на Иво и оттогава титулярното място си е резервирано за него. Идолът му във футбола е Икер Касияс. Да се сравнява с него на този етап обаче е малко трудно, тъй като испанецът има в колекцията си куп титли и признания, но пък Ивчо е още на 15 и има тепърва какво да покаже.
Все пак тийнейджърът има с какво да се похвали: „Отборът ми има участия в доста турнири, което ни помага да преодолеем напрежението, защото е адски важно да си спокоен на вратата, когато си сам срещу съперника, който се кани да ти вкара гол. Но един от най-запомнящите до сега е един в Карлово. Там спечелих отличие за най-добър вратар, с което се гордея.” Хладнокръвието и бързата реакция били изискванията да си вратар от класа, тъй като в един момент качествата се изравнявали, но психологическото предимство си казвало думата, когато се налагаш в състав.
Дузпите са едни от най-големите изпитания за стража на всеки отбор. Тук нашият Ивайло е доста напред с материала и наказателен удар трудно може да опъне мрежата зад него.
„Помня мач срещу Кричим, в който спасих 2 дузпи една след друга! Освен това те бяха по-големи от нас, но ние успяхме да ги победим. Този мач е незабравим за мен, защото целият отбор бе горд с мен, а също така и треньорът Петър Дафчев”, разказва „канарчето”.
Момчетата от „Марица” са най-големият трън в очите на Иво, тъй като разполагали с много изявени състезатели. „Най-трудният ми мач бе наскоро в първенството точно срещу Марица. Много силен отбор са и никога не сме играли лесен мач, нещо като малки дербита се получава. Налагаше ми се да се намесвам доста пъти в мача, постоянно атакуваха, но се представих сравнително добре”, споделя патилата си той.
Покрай футбола, свободното време резонно все не му стигало. В името на тренировките даскалото и купоните леко минават на преден план. „За малкото време, което имам, се справям отлично в училище, а в Строителния не е много айляк”, радва се жълто-черния страж.
„Обичам да се забавлявам с приятели. Да отидем в едно заведение след уморителната седмица, да се видим и всеки да разкаже как е прекарал, какво му се е случило – това се оказва понякога много по-ценно отколкото 5 реда с купи”, казва 15-годишният талант.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: