Отидох до морето. Както винаги се вълнувах. Щом го видех, ме обхващаше безкрайно вълнение, защото за мен морето е приятел, простор, свобода, изобилие, благоденствие. Всяка среща с него е нещо като завръщане у дома. Но този път вълнението ни беше взаимно и то ме посрещна с разпенените си вълни. Не, не беше бурно, просто се вълнуваше. Пяната на вълните показваше недвусмислено това. Радваше се. Слънцето се показа зад облаците и се присъедини към нас. Беше истинска среща на стари приятели.
 
Victoriavselena   
 
Приближих се към него с намерението да го прегърна и то естествено изпрати към мен своята вълна. Изненадана се отдръпнах.
- Така ли се посрещат приятели?
- Да точно така - с прегръдка, – засмя се то насреща ми – аз съм изобилието, забрави ли, или още не си готова да го приемеш?
- Изобилието ли? Та ти си едно мокро изобилие. Не виждаш ли, че този път съм дошла облечена и не мога да се мушна и да се насладя на твоята прегръдка, да усетя милването ти, да ме облееш с солените си води, да ме заведеш на дълбокото и да се заиграя и подкачам като малко дете.
- Да – съгласи се морето, – облечена си. Прекалено облечена, за да получиш от изобилието, което съм ти приготвил, за да се зарадваш на удоволствието, което съм натрупал за теб. Облечена си с предразсъдъци, закони, правила на поведение, страхове, мнения, печати, навици, думи, твърдения. Слоеве върху нови слоеве са се натрупали върху теб през годините. Погледни тази жена.
Погледнах по посоката на вълната – там една жена беше събула обувките си и с удоволствие си джапаше в плиткото. Веднага се изпълних със завист и ревност. Защо тя може, а аз – не? Защо тя си позволява, а аз не? И въобще, как може тя да си позволи да навлезе в моето море, при моите вълни? Та нали аз пътувах и се приготвях толкова време за срещата си с него сега, извън сезона за да мога да бъда поне няколко часа насаме и да му се порадвам – само аз? Само за мен?
- Аз толкова те обичам, забрави ли? Или може би ти изобщо не знаеш какво е това любов? – намусих се аз.
- Разбира се, че знам – отвърна кротко то – любовта това е да приемеш, да освободиш и да останеш свободен. Това е да си отворен за всичко и за всекиго.
- Има нещо мъдро в думите ти, но е така трудно да постигнеш такава безусловна любов.Иска да кажеш, че всички ги обичаш точно така, еднакво?
- Еднакво и различно, защото всеки търси нещо различно при мен и аз се радвам, че мога да му го дам – точно на него, точно сега и точно тук.
- Море, море, ти всеки път ме изплъзваш с толкова много огнена любов и изгаряща страст, а си мислех, че водата гаси огъня?
- Да, права си, водата гаси огъня, външния, но огъня на душата ти никой освен теб не може да го изгаси. Ти си точно като залеза или изгрева върху морската шир - огън върху водата. Ако си пълна с любов – никой не може да те загаси и промени. Ти винаги ще си останеш пълна с огнена страст.
- Море, защо хората са срещу мен, защо ми е по-хубаво да съм сама с теб?
- Хората са точно като мен, не се страхувай от тях, не им обръщай гръб и не бягай от тях. Те стоят срещу теб, но не са против теб. Аз съм тук насреща ти, но те приемам и обичам точно такава каквато си.
- Море, приятелю, понякога и живота ми е такъв бурен. Пълен с проблеми. Заливат ме силни вълни. Падам и ставам. Толкова ме е страх да не потъна.
- Не се безпокой. Добрият моряк не търси море без вълни. Защото тогава няма да се нарича море, а ще бъде езеро или локва. А на него това не му стига – той търси предизвикателства и приключения. За огромната му душа му трябва и огромна морска площ. Той не се плаши от вълните и не ги избягва, защото той знае, че може да им устои. Няма море без вълни, няма живот без проблеми, но добрият моряк ги преодолява и продължава. Вълните в живота само закаляват моряците, често разклащат корабите им, но не успяват да ги обърнат до край.
- Мъдро си море. Колкото и пъти да идвам, все обогатена си отивам. Следващия път ще дойда съблечена от предразсъдъци, правила, закони, мнения и слухове. Чиста. И тогава ще се гмурна в изобилието ти, ще те прегърна и ще се оставя да бъда прегръщана. Ще те обичам и ще се оставя да бъда обичана. А другите хора? Има достатъчно и за тях. Нали за това си толкова изобилно.
Да обичаш, това е да приемеш другия точно такъв какъвто е (в случая мокър) и да го освободиш (в случая да си тръгнеш) и да останеш свободен (с правото да се върна отново). Прегръщам те море с най-широката си морска прегръдка.
- Благодаря ти, малко хора могат да прегърнат цяло море наведнъж. Тук съм и ще те чакам.
- Доскоро.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: