Стефано Ловчалиев е на шест и половина, когато за първи път сяда в карта. Настоящият и няколкократен шампион на България се доверява на баща си за пътя, по който трябва да поеме. Преодолява първоначалния си страх и от седемгодишен започва да ходи по състезания и официално участва в българския шампионат.
Нели АНГЕЛОВА
Пловдивският талант Стефано Ловчалиев е роден на 4 март 1991 г. Ученик е в десети клас в СОУ „Паисий Хилендарски”. Кариерата му на картинг пилот стартира през 1999 г. в клас „Мини 60 к.с.”. Първата си титла печели само след година. Над развитието му строго бди баща му, който по-късно прави и отбор – „Senax Racing”. Следват още две поредни титли. 9-годишен, Стефано става шампион на България за първи път в своя клас и от тогава до сега всяка година е абониран за първото място.
От 2004 година се организира „Източноевропейска зона”, която се състои от четири кръга, от които единият винаги е в България. В първото му издание още Стефано печели и този шампионат. Следващата година остава втори, изпреварват го с една точка.
От 2006 година вече се състезава в по-горния клас при батковците и в дебютния си сезон е трети. На Стефано му отива да е шампион и явно му е писано, тъй като през 2007 става първи и в този клас. През същата година е поканен да участва и във Формула BMW в Германия. Шампионатът бил немски, но по същото време трябвало
да стане европейски официално и да се участва на всички състезания с Формула 1 – състоят се на една дата, но карат преди Ф1 и използват другите боксове.
„Първо трябваше да взема лиценз, за да участвам. Протичаше в два кръга във Валенсия. Лицензът беше само за деца от Европа. Минах и двата кръга и получих право да участвам следващата година в шампионата, само че не успяхме да намерим толкова спонсори. За участие в сезона ми трябваха 400 хил. евро”, разказва младият пилот. Затова пък остава у нас и печели както българския, така и европейския шампионат през сезон 2007/2008. В момента тийнейджърът се стяга за новия сезон, който се открива с Winter Cup в Италия. Март месец започва европейският шампионат.
Себастиян Фетел е любимецът на нашата надежда от големите пилоти във Ф1. „Той стана първи в същата Формула BMW, взеха го за тест пилот на Торо Росо и сега доказва, че дори най-младият пилот може да спечели титлата. Веднъж за малко да се запознаем на едно състезание, но се разминахме”, ядосва се той. От отборите във Ф1 пък симпатизира на Макларън.
Ученикът от СОУ „Паисий Хилендарски” се надъхва някой ден да кара на градски писти от типа на тази в Монако, защото били трудни за изпреварване, тъй като слагат мантинели. „Кара ми се и на Монца – много бърза писта, бил съм там”, допълва Стефано.
В училище симпатягата си признава сконфузен, че почти не се вясва, тъй като непрекъснато пътува. „Извинявам си отсъствията с усмивки”, шегува се Стефано. Всъщност му удължавали всяка година срока, правели му един маратон от изпитвания и спасявал положението. Математиката и икономиката доста му вървели, за сметка на българския език и литературата. Със съучениците си обича да играе баскетбол, волейбол и тенис – не му се случвало толкова често, колкото би искал, но кариерата му го налага.
„Голям куриоз е, че съм пловдивчанин, а съм много зле с ориентацията в града, защото почти никъде не съм обикалял. Нито адреси знам, нито улици и някой като ми каже да се видим някъде, не знам как да стигна. В Италия ми е малко по-лесно, въпреки че и там съм повече по пистите. Може да съм пътувал много, но съм видял малко всъщност”, казва с усмивка Стефано.
Честите отсъствия на сладура му създават още един проблем – разделя се с любимата си Инна. Гаджето му е на 15 г. и е от Добрич, заедно са от три години. Стефано и Инна се запознават в интернет. До този момент никакво разстояние не е успяло да ги раздели и ту единият пътува при другия, ту обратното. Лятото задължително прекарват заедно, а когато тя не е на училище, пътува с него по състезания.
Стефано адски се дразни на пилотите, които се опитват да заобикалят правилата – например с фалшиви двигатели: „Не че после комисията не ги хваща, но самият факт, че си отишъл да мамиш на състезание, ми изглежда неприемлив. Дисквалифицират ги и все пак продължават да търсят начини как да не ги спипат”.
Тръпката от високите скорости леко е попреминала при Стефано. „С всичко се свиква и не ти прави впечатление”, лаконичен е той и като че ли повече се вълнува от шофирането на лека кола. Сподели, че точно карал шофьорските курсове. „Разликата е от земята до небето, нямат нищо общо. За мен по-трудно е с колата. В карта съм толкова години, че ми е станало като ежедневие, а и няма препятствия. Има един светофар на старта и това е”, завършва талантливият чаровник.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: