Всяка сутрин се събуждах с усещането, че ще хвана самолет и ще замина далеч от тук. Много ми се искаше да пътувам, да мога да посетя по възможност повече страни, да почувствам, че нищо не може да ми се изплъзне....
Марина КУЗМАНОВА
Винаги ме е привличало, неизвестното, винаги съм искала да прекося океани и морета, планини и пустини. Знаех, че трудно мога да го направя. Животът ни е низ от условности, задължения, отговорности и ако не играеш по правилата му, си изхвърлен зад борда... Но зная, че има надежда, мечта, която не трябва да умира. Мечтите са затова, за да бъдат реализирани. Реших да не се отказвам от идеята да осъществя замисленото...
И си казах, че затова е нужна промяна... и малко време. Много често, реейки се в небесната шир, виждах волния полет на птиците, завиждах им за способността им да са навсякъде, за възможността им да усещат това, което хората не можем да почувстваме, за свободния им дух.
Не разбирах защо усложнявам нещата, които трябваше да направя. А те бяха толкова лесни. Бях една от тези, които искаше да бъде винаги одобрявана, харесвана, приета. Не разбирах защо хората страняха от мен, ако мислеха по начин, различен от моя. Чувствах се объркана и недоволна... А защо? Та нали всеки един от нас е частица от вселената и за всеки има място под слънцето!? Та нали сме създадени, за да сме щастливи, за да се разбираме!?
Винаги се надявах да открия тази черта от характера ми, която би ми помогнала да се адаптирам, която ще ме накара да бъда реална и обективна. Винаги съм искала да бъда открита и естествена за тези, на които държах. Искам да се огледам в очите на любимия, без колебание и болка, да се усмихвам, да се чувствам необходима.
В едно съм сигурна: че трябва да правя това, което умея най- добре, да вярвам, че любовта е в нас и ако я дадем на света, той ще ни отвърне със същото.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: