Яна Тодорова е дванадесетокласничка в СОУ „Паисий Хилендарски”. Мотивирана от девиза „Винаги напред и нагоре!” се е насочила към архитектурата. „Не познавам по-упорит и трудолюбив човек от нея. Не е човек с мечти, а с цели!”, потвърждава Петър.
Яна и Петър учат в едно и също даскало, но се знаели само по физиономия, защото движели в различни компании. Един ден преди около две години на Яна не й се влизало в час и се размотавала из коридорите в училище. Пецата се занимавал с горе-долу същото, тъй като се скатал от час и кръстосвал из даскалото. Засичат се на двора и Яна спонтанно го заговаря. Кани го да убият малко време в градската градина, която е съвсем близо до Лиляната. Прекарват си достатъчно добре, за да се видят и пак, и пак… Само че Пецата си имал приятелката. Освен това още му било криво от предна връзка, която продължила три години. Яна му дава ултиматум, че ако иска да е с нея, оставя другото момиче. Пецата обещава да говори с приятелката си за нея. За негово нещастие Яна си има агенти навсякъде и не щеш ли веднъж я информират, че са го видели с момиче. „Обадиха ми се и ми описаха как изглежда – точно като уж бившата приятелка!”, уточнява Яна. Тя го пробвала какво ще й каже и се оказала права, той я излъгал: „Ами-и-и, помагах на майка с едни документи”. Опитал се, но не минал номерът. Скарали се, после пак се сдобрили – цяла латиноамериканска сапунка. Работата била там, че той така и не можел да реши с коя от двете иска да бъде и се опитвал да отложи колкото се може повече. Уговорката била да иде на някакъв купон и там да се раздели с другата. Но пак не го направил и се стигнало до куриозния концерт в „Пъзела”. Там Пецата бил и с двете мадами – но едната била на горния, а другата на долния етаж. А той сновял между двете. В едно нещо обаче се издънил – направил грешката да ги запознае. „Толкова ми е бил акълът”, чуди си се той. Момичетата се намерили в Myspace и от дума на дума разбрали за номера му и че и на двете говори едни и същи неща. „Даже не беше сменил репертоара и двете си завършвахме фразите”, удивява се и сега Яна. Този момент няма как да го преглътне и се разделят за пореден път. „Последваха от време на време проблясъци на нашата връзка. После той трябваше да замине да работи в Созопол. Вечерта преди да тръгне се засякохме на имен ден. Тогава ме целуна”, разказва Яна. После той хванал пътя за морето, но мисълта за нея не му давала мира. Пращал й стрелички, а тя му се обадила. „Мрънкаше ми, че не съм се сещала за него, не съм му звъняла. Създава впечатление все едно имам връзка и аз започнах да се вкарвам в адския филм. В един момент си казвам, че трябва да отида при него”, ентусиазирано си спомня вълненията си отпреди няколко години. Но тук идва трудното: трябва да убеди цялата си компания да отидат точно в Созопол, без да разберат истинската причина. След куп уговорки и скандали все пак 13 човека акостират в Созопол.
Развръзката идва последната вечер с нейния въпрос: „Какво правим?”. Отговорът на Пецата е неочакван: „Ако искаш, ще идем някъде...” Изясняват се какво има предвид, той се впуснал в обяснения и чувства. Яна го попарила: „Тия работи съм ги слушала, не ти вярвам, не става работата!”, и си заминала за Пловдив.
Седмица почти не се търсят, когато той си идва за един ден заради концерт на любимата му група „Collapso”. Яна дори не знае ще идва ли. Засичат се в клуба, поздравяват се леко хладно. Тя решава да го изпробва. Подметнала му, че техен общ френд й е казал, че Петър още се занимава с другото момиче, че й пишел SMS-и. Той се хванал и започнал да си признава прегрешения със задна дата. Не нея вече й писнало и му вдигнала червен картон.
Но това не е всичко. Вечерта продължава на купон, на който пак се оказват в едно помещение, но въобще не си обръщат внимание. Наранената тийнейджърка решава, че това е точният момент да върне всичките му подаръци. Пак се започват разговори и обяснения от негова страна: „Такива чувства ми бяха дошли…” Тя пък е толкова притеснена, че като защитна реакция не спира да се смее. „Аз се заливам от смях, а той блъска, троши, мисли, че го правя нарочно, и аз си тръгнах. Обаче размислих и се върнах. Казах му да изчака да се върне от Созопол и тогава да се разберем”, разказва тя.
Но отношенията им пак не тръгват по план. Не се чуват известно време. Пецата подновява контактите им. Звънят си, пишат си съобщения. „Вече не издържах. Вдигнах телефона и му казах: „Трябва да се прибереш, трябва да сме заедно!”. След три дни си дойде. Беше точно преди две години и оттогава сме заедно”, връща лентата назад ученичката.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: