
Maini4kiTeen - Имаш ме завинаги
Не е толкова трудно да спреш да бягаш. Да бягаш от себе си, да бягаш от страх, да бягаш от него, от чувствата си към него.
Deseo
Просто затаяваш дъх в един момент и спираш. И настъпва едно спокойствие и ти става леко на душицата. Онази душица, която си пришпорвал хиляди пъти да бяга далеч от усещането за него, да бяга от себе си, да бяга в нечии ръце, да бяга по хиляди начини. И в бягането си се отдавал на нечии ръце и устни, за да забравиш неговите, за да забравиш онази тръпка, за да избягаш от желанието да бъдеш негова. Кога спрях да бягам ли? Когато те припознах в едни ръце, в гърба му, в стойката на раменете му, в начина, по който движеше главата си, в излъчването на онзи мъж. Онова излъчване, което за мен е магнит. Тогава спрях. Просто се заковах и разбрах, че няма смисъл и си отдъхнах. Осъзнах, че все още съм луда по теб и все още няма никакъв смисъл да съм. И че няма значение всъщност. Осъзнах, че докато съм търсела теб, съм намерила пак себе си. Онова трепване дълбоко в стомаха ме събуди. Имаш ме такава – усмихната, искаща, спокойна. Което всъщност няма значение, просто ме имаш всякаква.