Нарисувай ми Слънце! Ей така - без лист, на пода! И пръстите ти ще са твойте четки, боите сама ще си измислиш! Тази нощ сънувах много, много цветно! Бях пред витрина, на която бяха наредени малки бонбони в най-различни ярки цветове, в различни форми, а през стъклата можеше да провреш ръка и да заграбиш колкото искаш!
Яна ВЕНКОВА
Беше вечер, сякаш отново действието се развиваше във Венеция. Тоя град сериозно ми влезе под кожата... Всъщност бонбоните трябваше да бъдат лекарства за човекът, който стоеше в отсрещната стая със стъклени стени. Сякаш аз трябваше да реша кое лекарство да му дам, но изпитах желание да запазя всичките за себе си! Не можех да се наситя на цветовете, те бляскаха под лунната светлина и сякаш крещяха, че искат да бъдат разпръснати в небето!... И на сън си спомних пожеланието, което момичето с чашата ми отправи преди да заспя, спомних си как ми се щеше да получа отговори в съня си. И явно и съм получила! Днес ще се облека в най-ярките цветове, макар вън да е мрачно. Ще изпиша очите си, за да се виждат отдалече. Ще пея, ще се усмихвам и много ще се смея! Ще обичам! Ще живея за мига... И писмото-картичка, което прочетох веднага след като се събудих - то ми даде още по-красноречив отговор! Където пишеше за ярките цветове, за моментите, в които им липсва блясък, за начинът, по който наистина да живееш - като на влакче от лунапарковете - скоростно, без да знаеш какво те очаква зад завоя! Сега като се замисля тази нощ сънувах и че отново се качвам на такова... Какъв по-добър отговор, Яна?! И в писмото... пак имаше слънца, мечти, откровения, небеса, цветове, отблясъци, обич и... Любов!
Снимката, която намерих сутринта!... Пак цветове и пак слънца. Много цветове и две Слънца: едното - момичето, което рисува; другото - това, което рисува момичето. А момичето... Едно от най-прекрасните същества на света!... И сега ми се плаче! Защото зная, че тя си заминава, че няма да я виждам, че ще ми липсва, че ще е необятно далеч... И за това ще живея за мига! Ще й се радвам, докато я имам тук, до себе си, ще се обличам в цветовете на чувствата й, ще рисувам цветя и ще й ги подарявам, ще се усмихвам на Усмивката й, ще пеем, ще крещим по улиците и ще ходим боси под дъжда, ще оцветяваме светът си, ще обичаме, ще плачем, ще говорим, ще пишем, няма да спираме да рисуваме Слънца... по пода. Ей така - без лист! И боите ще са нашите фантазии, четки ще са наште пръсти, а блясъкът на цветовете... нашите Усмивки!
И аз първоначално помислих, че това е една от онези красиви цветни картинки, които намираме в нета и се взираме в тях, докато не предизвикат широоооооооока Усмивка. Оказа се, че едно двете Слънца на снимката е човек, след години щастие с когото, смея да нареча приятел! И зная, мила моя, скоро ще заминеш и ти. Ще отидеш да се търсиш, да се изгубиш, може би ще се намериш, може би ще се завърнеш пак, може би просто ще те видя отново след много много години, защото ще останеш там. Излишно е да казвам каквото и да ебило повече, четеш го в очите ми. Ти внесе в живота ми още една истина - подарявам ти я. С голяяяяма Усмивка! :)

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: