Обикновено пиша диктовките машинално, без да се замислям много над съдържанието, но този път беше различно. Заглавието беше "Europeans" (в превод "Европейци") и веднага привлече вниманието ми. Когато се прибрах и започнах да я преписвам, се замислих над съдържанието.
Елица АНГЕЛОВА, 14 г.
В диктовката се анализираха европейците, но не като цяло, а поотделно - като нации. За германците се казваше, че са един изключително сериозен народ, че умеят да преценяват всичко и всички и че се стремят към съвършенство. Е, споменаваше се, че за тях щастието е под формата на пържени наденички, пържени картофи, няколко халби бира и голямо парче сметанова торта за десерт. Според текста италианците са родени певци и изглеждат много добре, но не толкова, колкото французите. Вторите, от своя страна, са изключително елегантни. Французите не правят компромиси дори за евтините копчета и никога не излизат от вкъщи без подходящото шалче. Също така те са хора, обичащи да дискутират дадена тема и да имат стихосбирка под ръка.
Тук спрях да чета диктовката и се замислих какви всъщност сме ние - българите? Как можем да се определим? Защо никой не се заема да анализира нас? Разкъсвана от тези въпроси, реших да се опитам сама да намеря отговора им и ето какво се получи:
Съдейки по личните си наблюдения, ние, българите, не умеем да преценяваме хората. Ако умеехме, правителството щеше да изглажда по съвсем различен начин. Ние определено не се стремим към пълното съвършенство - стремим се по-скоро към това да свършим дадена задачи достатъчно добре, за да можем по-късно да извлечем някаква изгода от нея.
Разбира се, като едни особено изявени естети, ние дефинираме храненето като част от личното щастие. "Жената е жена, когато може да прави баница и мусака", казва по-невъзпитаният ми дядо. Взимайки предвид, че той е 75% пряк потомък на Бай Ганьо - най-точния образ на Българина сега и завинаги, може да му се има доверие...
По отношение на външния вид може да се спори. След петнайсетминутна вътрешна борба стигнах до извода, че по-хубава от жена от българката НЯМА, но въпреки всичко никак не сме суетни. Дори сме някак... скромни и готови на компромиси по отношение на външния си вид.
Българският народ е талантлив - това е безспорно! Ето един прост пример - блоговете са пълни с хора, които творят и то не просто, за да убиват времето! Те творят прекрасни неща, за което аз им се възхищавам!
В крайна сметка стигнах до извода, че не е важно как се определяме като цяло. Важно е да бъдем един стойностни хора - заедно и поотделно, а също така и да можем, като Бай Ганьо, да се ударим в гърдите и да извикаме: "Булгар, булгар!!!".

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: