Мария-Луиза Кършалийска е 17-годишна тийнейджърка с убийствено ляво кроше. Брюнетката тренира бокс от три години в „Ботев” при Иван Нешев и е национален състезател в категория до 60 кг. Учи в Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, иска да стане адвокат.
Нели АНГЕЛОВА
„Като малка бях по-едричка и баща ми ме заведе в залата. Тогава свирех на пиано, на ум не ми е идвало да ставам боксьорка. Стъписах се! Помислих си, че ще ме пребият и край. Изобщо не съм искала да ставам състезател. Тренирах за удоволствие, за тонус и фигура”, разказва Мария-Луиза. Преди това е тренирала малко плуване, но боксът спечелва сърцето й.
Мимето е участвала на две републикански първенства и на първото европейско първенство за момичета, където се класира шеста. В края на май й предстои републиканско първенство в Добрич. „Най-хубавото е, че покрай спорта завързах приятелства, даже зарибих по бокса две мои съученички Станислава Алабакова и Александра Гаджева, които имат доста добри постижения и вече са национални състезателки. Бяхме още в осми клас. Първо на Станислава й стана интересно и се записа. Сашка пък се занимаваше с танци, но все ми казваше: „Мими, покажи един-два удара.” Накрая и тя започна да тренира”, спомня си тийнейджърката.
Тя тренира всеки ден преди или след училище, като почива в събота и неделя. Има си няколко любими комбинации, които обаче не винаги й се получавали. „Имам много бързи реакции, но трябва и акъл, защото разсееш ли се – губиш. Лявото кроше ми е смъртоносно! Тренерът ми каза, че удрям по-силно от мъж”, смее се сладураната от Хуманитарната гимназия.
Сред хобитата й е да свири на пиано. Започва в първи клас и вече десет години ходи по концерти.
„Много весел човек съм, обаче не ходя много по купони. Обичам да си прекарвам добре с малкия ми кръг от приятели. Най-щастлива съм, когато наоколо има шоколад. Спокойна и уравновесена съм, дори когато се ядосам, не могат да ме хванат”, издава още за себе си пловдивчанката. В даскалото е в паралелка с руски език и история. Вървяло й по всички разказвателни предмети и въобще по всичко, изключващо математика. „От трети клас насам математиката ми се опъва много. Таблиците ги знам наизуст, но тези синус, косинус, не е за говорене...”, на път е да им тегли една майна Мимето.
Що се отнася до момчетата, разбираме, че 17-годишната боксьорка си има гадже, което също бил спортист. Иначе си падала по сладури с готин характер, което означавало: „да не е шматка, ами да е човек на място”. Също така никак не харесвала сладникави русоляви момченца със сини очи.
Повечето хора си мислят, че боксьорките постоянно ходят посинени. Всъщност до момента Мими не е имала нито една сериозна контузия като изключим, че на една тренировка по невнимание я блъснали и ходила една седмица със синьо око. „Боксът не е за всеки. Има много, които се отказват , защото трябват воля и силен характер. Много момчета ми казват: „Остави го, това не е женски спорт!” Обаче според мен мястото на жената в тоя свят не трябва да се пренебрегва, защото и ние сме хора, просто мъжете не обичат да сме нещо повече. Вярно е, че жената трябва да си е жена, но въпреки спорта аз съм си нормално момиче”, уверява Мими.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: