
Maini4kiTeen - Тийнейджъри трупат дългове, без разрешението на техните
Кристина е на 15 г. и е заета с професионалното си обучение като продавачка. За него тя получава и 430 евро месечно. Преди седмица момичето си купува лаптоп. И понеже не може да го плати веднага, подписва договор за лизинг. В следващите 2 г. ще изплаща по 150 евро месечно. Майка й е в паника: детето е едва на 15, а вече има дълг. Записва час за консултация на хора с такива проблеми във Виена.
Една пета от лицата, натрупали задължения в Австрия, са юноши. Сумите са средно 4000 евро, някои стигат до 28 000 евро. Не става дума за студенти, финансиращи образованието си, а за младежи, сдобили се с нови мобилни телефони, дрехи, автомобили. В алпийската държава пълнолетие настъпва на 18 г. Тогава младите хора могат да правят сделки без разрешението на родителите си. Но всяко правило има изключения. Кристина е в групата на младежите между 14 и 18 г., наричани “самостоятелни непълнолетни”. Те на практика работят, докато завършат професионалното си обучение ,и могат да подписват договори. Финансовите им задължения не трябва да застрашават покриването на всекидневните разходи. Логиката е, че юношата разполага сам с приходите си, тъй като живее при родителите си. До анулиране на договор с подпис на непълнолетен се стига, когато месечната вноска надвишава една трета от доходите му, без да се броят джобните пари. Статистическите данни сочат, че в Австрия 12-годишните имат средно 30 евро на месец, а 16-годишните харчат по 200 евро, получени от родителите им. Ако работят през уикенда или ваканцията, което тук не е забранено, имат по-голяма сума на разположение. Но знаят ли как да боравят с нея? В много семейства темата е табу, а в училище не се изучава предмет, даващ насоки за разпределянето на личните финансови средства. Проблемът се задълбочава с масовото използване на интернет. Банкнотите станаха виртуални. И за възрастните, и за младите парите са все по-абстрактно понятие. Обезпокояващата тенденция - деца да трупат високи дългове, се наблюдава в европейските страни с висок стандарт на живот. Но как може да бъде преодолян този тревожен феномен, плашещ да множи броя на безнадеждно потъналите в дългове потребители и да ги превръща в опасност за световната икономика?/Труд