Не знам защо, но никога не съм успявала да се сближавам с хората. Много съм мислила по причините и може би съм ги открила, но не знам как да се справя.
Едната е, че съм много срамежлива и се притеснявам да говоря, особено с непознати, затова не познавам много хора извън класа си. Освен това никога не съм сигурна как е подходящо да се държа с някого, защото понякога ми казват, че сама се отделям (и дори за съжаление понякога ме мислят за високомерна), а когато се опитам да заговоря някого или не ме забелязват (буквално не ме чуват) или реагират така, сякаш се натрапвам. Също така имам съвсем различна представа за приятно прекарване - не обичам дискотеки и купони, не пия и не пуша, не мога да танцувам. Така и не разбрах от какво точно се интересуват другите и за какво си говорят. Май досега не съм провела дори един продължителен нормален разговор в живота си. И не на последно място всички ми се сърдят, когато не искам да им помогна в нарушаването на правилата - когато бягат или когато си извиняват сами отсъствия и си пишат оценки в дневника, щом се докопат до него или когато преписват твърде нагло, защото все пак понякога подсказвам. Карат ме да се чувствам сякаш съм длъжна да правя това и ако не искам, значи съм предател, а аз бих помогнала на всеки един от тях, но ако наистина има нужда от това. Досега не съм срещнала човек с ценностна система и интереси като моите, което ме отделя от другите.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: