Ildegard
Вчера си вървях в дъжда. Псувах тихичко скапаното време и нещеш ли някъде там в закътаните улички на града открих кафенце, където свиреха на живо шансони. Барът беше задимен, като онези американските от 30-те години, с окачени по стените черно-бели снимки и стари музикални инструменти. Един дядо с огромни мустаци свиреше замечтано, а аз странно защо се замислих, че въобще не е толкова лошо да вали, даже дъждът предаваше някакво особено очарование. Искаше ми се да не съм сама, за да мога да споделя с някого това малко нереално преживяване... Тясната уличка, малкият задимен бар, старият пианист, тихият дъжд, безмълвната вечер. После обаче се замислих, че може би ако не бях сама, нямаше да го усетя по този нежен начин и че е много по-романтично просто да си сам и да си помислиш в такъв момент за някой любим човек. Хем ти е тъжно, че той не е до теб, хем усещаш мека топлина.
Сега си седя и си мисля, колко е хубаво след тежкия ден, когато си много уморен, когато ти е писнало от всичко, просто да си седиш и да се сещаш за такива дребни неща, които доста често в ежедневието подминаваш, а които всъщност те правят толкова щастлив. Седя си аз и умирам да прегърна възглавницата, но това не е важно, защото сега ще си пусна за трети път "The way you look tonight" и повярвайте ми ще заспя с усмивка, защото въпреки всички гадости накуп, има хиляди малки неща, който трябва да търсим, да не пропускаме, защото именно тези малки нещица правят животът прекрасен...

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: