Не съм мислила, че изповедите са за мен, най-малко пък в интернет, просто седя в 2 часа през нощта и както винаги не искам и не мога да заспя – само си мисля, мисля. Не мога да направя нищо с живота ми, звучи глупаво и пораженско, но е така.
На 18 съм и не съм от най-глупавите индивиди, поне така мисля. Общо взето съм спокоен човек, който изслушва приятелите си и не говори, ако няма какво да каже. Но се чувствам недоразвита като личност, никой не ме приема насериозно, дори и още си търся работа за лятото и не успявам, сигурно защото изглеждам малка, в нищо не напредвам и имам чувството, че не ставам човек. Последния път кандидатствах за работа като барманка и не ме взеха, защото съм имала детска физиономия и дълъг маникюр. Нямам никакви отношения със света, даже ми е скучно сама да се слушам. Да кажем, ако съм толкова смотана, да съм отличничка, а аз учех само втория срок и мразех да идвам в часовете, в които не правим нищо, защото ако идвам, поне да науча нещо и да е полезно, а аз просто усещах как си губех времето и не обичах да седя и да разменям простотии. Да не говорим, че съм толкова затворена и очаквам да съм в най-добрата си форма, за да се срещна с хора, иначе... Знам всичко само на теория, но не и на практика... винаги е така... Съветвам приятелите си рационално, за неща, които аз не съм преживяла, но иначе обичам много да се веселя и да купонясвам, приятелите ми ме ценят и аз ценя тях, но въпреки това съм в застой.
Досега дори не съм имала никакви отношения с момче, освен приятелски, но това не ме безпокои чак толкова. Безпокои ме, че се чувствам като мъртва и не се развивам изобщо, нито психически, нито физически... Буксувам като призрак... Просто искам малко да се отърся от гадното чувство, което ме завзема, като се замислям.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: