Нина Рангелова тренира плуване от деветгодишна. Преди това се занимава с художествена гимнастика, но се разочарова, тъй като винаги я оставят резерва. Звездния си миг в художествената гимнастика така и не го дочаква. Затова пък в плуването е без конкуренция. Тази година подобри националните рекорди на 100 и 200 м в свободния стил и в колекцията си трупа медал до медал.
Нели АНГЕЛОВА
„Първият ми златен медал беше в седми клас на 200м делфин. Дядо ми беше обещал, че ще ми купи телефон. И аз плувах ли, плувах! Накрая бих за много малко, за някакви стотни. Взе ми Сименс А52 или нещо от сорта”, разказва с умиление шампионката.
В СУ „Васил Левски” учи в пети клас. Първият й личен треньор е Таня Месробович. Благодарение на нея успява да се научи да плува и в четирите стил за много кратък период и да се яви само след три състезания на републиканско първенство. В Спортното попада на друг отличен треньор - Димитър Дръндаров. Всеки път, когато през годините тя губи мотивация поради липса на условия или средства, той заедно с родителите й й връщат смисъла да се бори.
През 2006 година Нина е балканска шампионка на 200м кроул за девойки. Куриозно е, че точно преди това е отстранена от националния отбор като неперспективна. Но в началото на 2007 година се завръща с гръм и трясък. „Не чувствам да съм с нещо по-различна от другите хора. Не е причина за гордост това, че съм първа в България, тук няма конкуренция. Имало е случаи другите да са на 10 секунди след мен”, размишлява състезателката по отношение на усещането да си шампион.
Нина разказва за премеждията и впечатленията си на първата си олимпиада: „Мислех, че ще е като обикновено състезание. Но наистина има такова нещо като олимпийски дух, нещо, което не може да се почувства другаде освен там!” От България тръгва с бански, които са й малки. Толкова стягали, че било невъзможно да се плува. В Пекин дистрибуторът на „Тир” й дава с един размер по-големи, но още на второто слагане коженият пласт се къса на много деликатно място и ако нямало пласт отдолу, щяло да стане интересно. Нина няма друг. Преди старта слага банския и скъсаното както е към 5 см, изведнъж става 20 см. Алтернативи няма и нашето момиче се хвърля със скъсания: „Когато излязох от водата дупката беше станала още по-голяма. Целите крака ми бяха изтръпнали преди да скоча. Всеки ме пита дали съм се притеснявала преди Олимпиада. Притеснявах се точно до сутринта преди старта. Към обед вече започнах да се притеснявам, че не се притеснявам. Мислех си, че или ще плувам много добре, или много зле. И като ми се скъса и банския, а и напрежението… Това беше сигурно най-трудното ми състезание.”
Нина не изключва възможността китайците и американците да употребяват забранени вещества, но пък отбелязва, че за разлика от родната ни действителност, все пак имат поне много добри условия, по-добро възстановяване, масажи и т.н. – все луксове за България. Опасява се, че работата в лабораториите може би ще има все по-голяма тежест в резултатите на страните. „Майкъл Фелпс е единствен по рода си. Няколко пъти се засичахме в рейса, плувахме в един коридор. С прекрасни впечатления съм от него”, коментира пловдивчанката човека-амфибия.
Амбициите на младата ни надежда не се изчерпват с успехи в спорта. Макар че е отдала живота си на плуването, не на учението, смята да кандидатства във висше учебно заведение догодина. Колебае се между НСА, УНСС и СУ, но шансовете да остане в града под тепетата са минимални. След нова година засилено започва уроци по български език и литература, за да се представи на ниво на матурите. В момента пък кара шофьорските курсове. Тренира шест дни в седмицата по два пъти, когато си е в Пловдив. Полага й се почивка половин ден плюс неделята.
Някъде между тренировките, училището и другите задължения се врежда и гаджето й. Заедно са от три години и се разбират прекрасно. Приятелят на Нина е студент в ПУ „Паисий Хилендарски”, но преди също е бил плувец.
„Моята суетност не е чак толкова голяма. Стига ми да си сложа една спирала и тръгвам. В крайна сметка като вляза във водата всеки грим или прическа се разваля”, споделя дванадесетокласничката.
На 20 ноември заминава за Загреб на най-силния турнир на Европа. Там ще мери сили с втората от Пекин 08. след това й предстои Европейското в Риека, Хърватска. През юли пък я чака Световното в Рим. Стискаме й палци!

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: