18-годишният Илко е най-добрият хекър в Пловдив. Тийнейджърът ще е дванадесетокласник в Руската гимназия. Пада си още по графитите и Толкин. Често можете да го видите с хека в градската градина, защото висенето пред компютъра и телевизора не му е в кръвта.

Нели АНГЕЛОВА  Сн.: автора
Миналата година Община Пловдив организира турнир по хек, в който Илко тотално размаза с брилянтно представяне. „Едно футболистче, което можеше да прави баланси и нищо друго, ми беше най-голямата конкуренция. При отборното представяне трябваше да се направят максимален брой контакти между играчите. Станахме втори. Индивидуалното беше представяне на музика за определено време. Правят се различни трикове, има си система за трудността им с точки. 10-15 основни трика са, а всичко останало е компоненти”, накратко ни запознава с правилата тийнейджърът.
От година и половина сериозно се е захванал с този спорт. Започва с приятели, запознава се с други хекъри фрийскайл. По ирония на съдбата френдовете му Янко и Божо, които му отварят очите колко як е хекът, спират да се занимават. За да станеш добър, ти трябвали поне две-три години.
Илко тренира сам, триковете ги гледа на клипчета в интернет. Помага му и Божо, който някога е бил най-добрият в България, но е спрял да се занимава. „Един приятел ме беше питал навремето: „С това момичета свалят ли се?”. И сега казвам, че фенки заради хека нямам. Бях на интервю в радиото и толкова”, разочарова свалячите Илко.
В аязмото до кортовете на Стара Загора било едно от най-популярните състезания по хек. Илко не се блазнел от наградите им, защото такива нямало, тъй като организатори били „мрежарите”, които играят хек на мрежа. „Отделно има и фрийстайл. По-скоро е като форум на всички хекъри, да се запознаем и да се видим с хората от другите градове. Имаше един дядо, който ни обясняваше, че това бил педерастки спорт. А той играеше бадминтон, който изисква дори по-малко движения. Просеше си боя”, нахъсва се.
Хекърите от Чехия и Полша са големи късметлии, тъй като си имали федерация, които им спонсорират състезания със символични награди. В България това изглеждало неизпълнимо. Отделно има световни и европейски първенства. „Миналата година участваха българи на световното, които играха на мрежа. Играе се на игрище на бадминтон със старите правила на волейбола. Нещо като волейбол с крака. Голямата награда е 1000 долара”, информира ни Илко.
С графити пък се занимава от три години. „За мен това е начин да изразя себе си, като в същото време проявявам неуважение към системата”, казва той. Взимал си различни бои от магазина и след това чак ги комбинирал и каквото стане. Рядко правел предварителни проекти на лист. Падал си повече по надписите. „Но конкретно няма да спомена какво съм писал. Не бих драскал по Народното събрание, за да изразя бунт към системата, защото е историческа сграда, както и на къщите в Стария град. Тъпо е да минеш и да видиш някоя сграда на 200 години, която е надраскана”, разсъждава трезво шампионът ни по хек. Той обясни, че думата „графити” произлиза от латински и означава „какъвто и да е надпис на стена”. Дори стенните рисунки в пещерите до известна степен можело да се окачествят като графити. „Но един надпис „Ботев” не е самата същност на графитите, защото не е изкуство”, казва той.
Легализирането на графитите е тема, която пряко го засяга и вълнува: „Бях чул, че кметът вика на среща едва ли не „млади артисти” и че ще има платформа за графити. Според мен това е начин общината и МВР да знаят кой кой е. Като видят подписа, да знаят кой човек е и да му лепнат глобата. Говореше се, че едва ли не всеки месец ще има награди за „младите артисти”. Знам, че общината е закупила машина, с която да се почистват стените, която не унищожава фасадите. В интернет гледах клипче как работи. На подлеза на Водната палата има две плочки, които са почистени с нея. Единствено това е свършено за два месеца.
За платформите, които ще се изграждат, също нямам информация да има развитие”.
Илко предпочита да прекарва максимално времето си навън, не виси пред компютъра и телевизора. От любимите му места са тепетата. „Настя почина по много нелеп начин, но това не значи, че никой повече не трябва да стъпва там. Може би общината трябва да сложи въжета или прегради”, е на мнение той.
Толкин е човекът, на когото се възхищава най-много, защото е отдал 20 години в писане на „Властелинът на пръстените” и другите произведения, които са обвързани с нея. Освен това е създал отделни езици за всяка раса, което е уникално голям труд.
Комерсиалността е това, което го дразни: „Виждам едни и същи хора, защото са облечени еднакво, слуша се или хаус, или чалга. Всеки, който е различен, се отхвърля. Преди се дразнех на фешънките – момичета с 20 см пола, 30 см токчета, изрусени и с очила тип „муха”. Но осъзнах, че хабя нерви на вятъра и няма да се променят”. Догодина Илко завършва Руската гимназия и ако се пребори с матурите успешно, се вижда като студент по полиграфия в Химико-технологичния университет в София.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: