“Любов щом няма, няма радост” е казал най-великият поет на всички времена Пушкин. Много са хората с такава нагласа, които вярват в любовта и й отдават специално значение. За някои даже тя се е превърнала в най-важното нещо в живота. Без нея всичко друго губи своя смисъл.
Тинка НАЙДЕНОВА
Той се казва Александър Бушев и е ученик в 12 клас в Професионалната гимназия по електротехника и електроника, специалност “Компютърна техника и технологии”. Всестранно развита личност е, което го прави специален и го отличава от останалите негови връстници. Но това, с което най-вече впечатлява, е начинът, по който изразява чувствата си. Прави го по един невероятен начин, чрез стиховете си.
Още самото заглавие на поемите му ни подсказват, че са писани с голяма любов. Любов... толкова силна, че те кара да настръхнеш. Всяка дума в стиховете му бива загнездена в съзнанието ни, което е признак не за натрапчивост и внушение, а за силния начин, по които ни въздействат те. Действително в тях има нещо, което докосва всяка душа. Те рисуват една реалистична и истински тъжна картина, която обаче те грабва от пръв поглед.
Стиховете на Александър биха могли да разтопят дори и най-леденото сърце. В тях човек намира не само обич, нежност, разбиране, но най-вече една душевно-завладяваща откровеност. Те грабват, те опияняват и те карат да съпреживееш заедно със самия автор неговата лична болка. А една любов често е съпроводена с такава. Навярно тя е и причината за написването на самите стихове. Някак си болката става движеща сила, тя е вдъхновението, тя е всичко, което му остава. Това е и сблъсъкът в неговите стихотворения. Силната любов и последиците от нея. А те са мъката, самотата, нестихващата болка. Да искаш да даваш любов и никой да не я желае. Да ти отнемат всичко, да убият любовта ти, и да остане само болката.
Страданието е вдъхновило много автори. Хората се опитват да обяснят какво е всъщност болката. Да, тя може да е силна или слаба, в зависимост от преживяното. Но “спасителка” ли е, или “удавница”, за която се хващаме. Няма точен отговор за този въпрос. Или ако има, те ще са хиляди. Важното е да обичаш и да бъдеш обичан!
НА МОЯТА ЛЮБИМА
Исках просто нещо,
да видя усмивка
на твоето лице,
но ти ми отне сърцето.
Дарих ти рози,
червени като зората.
Написах стихове,
за да ти покажа
колко много те обичам.
Но ти ми отне ръцете.
Гледах те с очите си,
за да ти се радвам.
Но хубостта ти
ги ослепи.
Сега! Аз,
нямам сърце,
с което да те обикна.
Нямам ръце,
с които да те прегърна.
Нямам очи,
с които да те погледна.
И сега те питам,
със сълзи на очи:
„Знаеш ли колко боли?"
ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ
Косите ти са кафяви
като падащите листа през есента,
златисти като слънчевите лъчи
и меки като коприна.
Лицето ти е като на ангел,
чисто - планински ручей,
бяло като снега през зимата.
Устните ти са червени като вишни,
усмивката ти е нежна като полъха на лек ветрец,
а уханието ти -
като букет току-що набрани рози.
Красива си като зората,
природата бледнее пред твоята прелест,
слънцето гасне при вида ти,
цветята вехнат пред погледа ти.
Очите ти са сини като небето
и дълбоки като морето,
криещи тайни като самия космос.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: