header
plovdivmedia

Четвъртък, 9 Септември 2010    office@maini4kiteen.net    032/62 16 13


Новина от категория Моята мечта

Опит за летене

Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

Ляв. Десен. Ляв. Десен… Май прекрачих прага с левия крак, но не ми пука. Суеверията са за тези, които няма в какво да вярват. Понеделник вечерта е и отмервам с крачки разстоянието до вкъщи. Събитията от деня ми се въртят кадър по кадър в главата докато се разминавам с поредната намръщена лелка.
Анелия, ПГО „Ана Май”

Обичам да излизам след като е валяло. Дъждът имал пречистваща сила и ми се щеше да вярвам, че е измил всичките гадории и ги е заключил в шахтите. А там костенурките нинджа ще ги унищожат! Пък дано следобедната буря да е сварила повече хора по улиците, та и техните маски да свалил и завлякъл в канала.
Не съм забелязала, че връзката на единия ми кец се е отвързала. Настъпих я и паднах. Падам, ставам, продължавам! Ядосах се как може да съм толкова смотана и да стана за смях на улицата. Но после се сетих какво си беше написало едно момиче на mood-a в skype: „Не съжалих, че паднах, защото падайки, летях…” Звучеше яко, ама коляното си ме болеше и се изцапах с кал. А на мен явно не ми беше писано да летя, защото се забих в земята при първия си опит за летене. Калта пък щеше да стои, за да ми напомни, в случай че забравя, че съм се провалила.
Плочките свършваха, а на мен не ми се прибираше. Завих към парка и се запътих право към моята си пейка, където да поседя с мечтите си. Оттук се виждаше булевардът. Отново не исках да мисля за нищо освен за онзи идеалния свят като от рекламата на Милка, където кравите са лилави и мърмоти опаковат бонбонки. Не исках да си сещам, че никой не си струва, че живеех в едно чуждо място. За целта се залисвах с преминаващите коли. Фаровете им ми приличаха на „оная светлина в тунела”, на която всеки разчита. Обаче фаровете се приближаваха, заслепяваха ме за стотни от секундата и нищо. Пак ли съм се заблудила? Сякаш за да ме избави от неловката ситуация, в която сама се злепоставях пред себе си, телефонът ми се разписка с „Disturbed” и се сепнах. Майка ми напомни, че кварталът е опасен и да се прибирам. Ясно. Крепеше ми само това, че „всеки мечтае така, както и умира – сам”.

Още статии


Публикувана на
31 Октомври 2008 година

Повярвай в...

Замисляли ли сте се за скрития и уникален чар на това да направиш нещо типично по детски? Да се полюлееш на люлките с приятели, да си направиш фигурка от пластилин, да си напълниш джобовете с джанки и да плюеш костилките, доволно седнал с приятели на кварталната...

Искам само един...

Не мога да си спомня откога не съм искала нещо..Каквото и да било... В смисъл наистина да го искам, да си мисля постоянно за него, как мога да си го купя/взема/намеря... Не, не си мислете, че е дреха, някаква техника, козметика или нещо такова.. Не! Рядко могат да ме...

Искам да съм Бил...

Всички хора имат мечти, без мечти животът е скучен и тъжен. Когато бях по-малък си мечтаех да стана пожарникар – да карам пожарната кола с пуснати сирени, да гася огъня и да помагам на хората.
Петър Хамамджиев, III клас
Но по-късно, когато...

Полет

Всяка сутрин се събуждах с усещането, че ще хвана самолет и ще замина далеч от тук. Много ми се искаше да пътувам, да мога да посетя по възможност повече страни, да почувствам, че нищо не може да ми се изплъзне....
Марина КУЗМАНОВА

Винаги ме е привличало,...