Опит за летене
Ляв. Десен. Ляв. Десен… Май прекрачих прага с левия крак, но не ми пука. Суеверията са за тези, които няма в какво да вярват. Понеделник вечерта е и отмервам с крачки разстоянието до вкъщи. Събитията от деня ми се въртят кадър по кадър в главата докато се разминавам с поредната намръщена лелка.
Анелия, ПГО „Ана Май”
Обичам да излизам след като е валяло. Дъждът имал пречистваща сила и ми се щеше да вярвам, че е измил всичките гадории и ги е заключил в шахтите. А там костенурките нинджа ще ги унищожат! Пък дано следобедната буря да е сварила повече хора по улиците, та и техните маски да свалил и завлякъл в канала.
Не съм забелязала, че връзката на единия ми кец се е отвързала. Настъпих я и паднах. Падам, ставам, продължавам! Ядосах се как може да съм толкова смотана и да стана за смях на улицата. Но после се сетих какво си беше написало едно момиче на mood-a в skype: „Не съжалих, че паднах, защото падайки, летях…” Звучеше яко, ама коляното си ме болеше и се изцапах с кал. А на мен явно не ми беше писано да летя, защото се забих в земята при първия си опит за летене. Калта пък щеше да стои, за да ми напомни, в случай че забравя, че съм се провалила.
Плочките свършваха, а на мен не ми се прибираше. Завих към парка и се запътих право към моята си пейка, където да поседя с мечтите си. Оттук се виждаше булевардът. Отново не исках да мисля за нищо освен за онзи идеалния свят като от рекламата на Милка, където кравите са лилави и мърмоти опаковат бонбонки. Не исках да си сещам, че никой не си струва, че живеех в едно чуждо място. За целта се залисвах с преминаващите коли. Фаровете им ми приличаха на „оная светлина в тунела”, на която всеки разчита. Обаче фаровете се приближаваха, заслепяваха ме за стотни от секундата и нищо. Пак ли съм се заблудила? Сякаш за да ме избави от неловката ситуация, в която сама се злепоставях пред себе си, телефонът ми се разписка с „Disturbed” и се сепнах. Майка ми напомни, че кварталът е опасен и да се прибирам. Ясно. Крепеше ми само това, че „всеки мечтае така, както и умира – сам”.
Още статии
Топ новини
Публикувана на
31 Октомври 2008 година
|
Черни облаци покрили са небето. Пусто е. Самота цари в града, чува се само вятърът и песента на дърветата. Те пеят за тъгата, за сълзите, които проливат онези незаслужили това. И сякаш никой не ги чува...
anniityyy96, 14 г. (автор в Откровения)
Сами са, безпомощни...
Какво е мечтата? Стимул да вървиш напред, цел или просто нереално желание, по което човек въздиша, невярващ в сбъдването му. Реалност или илюзия. Върхът или пътят, водещ към него.
Но всъщност какво значение има? Нали човек има нужда от всичко това, за да...
Цитатите са изречения, които съвсем спокойно някои хора приемат за напълно истинни. Това е така, защото голяма част от тях са извод от преживени моменти, оставили своя отпечатък върху живота на човекa, от чиито уста са излезли. Някои цитати отключват същността...
Безспорно, всеки един от нас има потенциал, който очаква да бъде реализиран. Безспорно е, че всеки един от нас има мечти, които седят някъде във въображаемия свят и които очакват да бъдат осъществени. Мечти, които са изтъкани от най-светлото в нас,...
|