
Maini4kiTeen - Не ние притежаваме вещите, а те нас
Нищожество ли си, ако телефонът ти не е Prada , нямаш златен ланец на врата, не се возиш в лъскава кола? Да се фукаш и парадираш с финансови възможности май е въпрос на чест и популярност сред набедените за хай в училище? Горко им на тези, които трябва да задоволят прищевките на разглезените тийнейджъри.
Николинка ТАШЕВА, 18-годишна
Куп са примерите за неща, за които се пънем прекалено, тръшкаме пред родителите или гаджето, ако си момиче. Това не е ли просто престараване, за да се харесаш на масата от хора в нашето общество, да се впишеш в картинката? Мисля че на много от нас отговорът е пределно ясен. Какво обаче преживяват родителите на един обикновен тийнейджър , които не могат да си позволят лукса от сорта на „лимузина на абитуриентския бал” и всъщност необходимо ли е всичко това?
Много неща , за които си мечтаем в своето ежедневие, в крайна сметка се оказват крайно безсмислени. Например да събираме пари цяла година , за да можем на така прословутия бал за завършването да направим „добро впечатление” с лъскавите обувчици, купени от известни бутици в Европа... Нима е нужно всичко това, нима целите ни са достигнали толкова ниско ниво?! Като че ли не ние притежаваме вещите си , а те нас.
За много неща се пънем прекалено. Хиляди пъти сме си казвали „ако можех да имам..”, „ако можех да си купя..”, но някой запитал ли се е „Защо?”.
Абитуриентската вечер! Чакана , мечтана , желана , подготвяна... Колко спомени събужда тя в нашите родители, познати или пък приятели, наскоро завършили 12 клас и вече потопили се в истинския живот.
Но дали всичко е толкова „приказно” и „принцесите на бала” остават красиви до сутринта? Какво коства на родителите една тричасова вечер и струва ли си всичко това? За жалост или не , има доста разнообразни мнения по въпроса.
Запрянка Т. родител на дванадесетокласничка споделя , че „Трябва да има някаква разумна граница , оттам нататък харченето е излишно. Парите, които се пръскат по солариуми , антицелулитни процедури и т.н., са абсолютно неоправдани. Не мога да определя дали децата или родителите са виновни, в различните случаи е различно. Чувала съм ,че някои родители дори подаряват силиконови бюстове!”.
Мнението на един бъдещ зрелостник Васил Ц. също е , че това са „пари за загубена кауза. В деня на бала може да се наблюдава най-много фалш и прикрита нищета в колосални размери.”
Има обаче и други мнения, според които вечерта на завършването била много важна и колкото и пари да се пръснат по нея, това било нужно. Не можело роклята ти да е под 300 лева, защото може и да ти се присмеят някъде...
Аз лично още от сега виждам реклами за „коли под наем”, с които да се „покажеш” и после естествено да върнеш, съжалил , че не си се родил в някое богато семейство. Кой е виновен за всичко това и какво всъщност ни показва нашето желание за притежание на безброй ненужни предмети, та били те и за един ден. Нима имаме правото да държим родителите си гладни по един месец след прословутата абитуриентска, защото повярвайте ми , и това го има. Всичко трябва да е умерено и преценено. Излишъкът не води до нищо добро. В крайна сметка едно пътуване до мечтано кътче от планетата е много по-стойностно изживяване. Нали казваха , че „красивото е невидимо за очите”.