На пръв поглед The Lost Frontier е следващата част от екшън платформъра с участието на емблематичните герои Jak и Daxter. Имайки предвид с каква популярност се слави тази поредица сред притежателите на PlayStation 2, очакванията не бяха никак малки.
Ако за първи път се сблъсквате с игра от серията, трябва да ви отправим едно предупреждение. Като цяло ще ви бъде малко трудно да хванете сюжета, ако поне като минимум не знаете какво е „еко”, каква е нейната ролята в живота на главния герой и защо при вида на хирургически стол Jak побеснява и за секунди се превръща в бясно чудовище с черни очи. С други думи - това е игра за феновете! Съдбата май наистина обича иронията, защото именно те ще бъдат най-недоволни от творението на High Impact Games.
В търсене на гнилото еко
Макар, когато се говори за платформъри, повечето хора да дават Jak & Daxter за блестящ пример, това не означава, че силата на играта се крие е в този елемент. Най-забавната част от геймплея винаги е била в добре направения екшън, включващ много стрелба, битки от близко разстояние и схватки със забавни босове.
Проблемите в The Lost Frontier започват още на такова базово ниво като управлението. Героят се движи странно, понеже реакциите му идват с известно забавяне и следователно цялата екшън част отива по дяволите. Например, при единия вид атака Jak рязко се изстрелва напред в пробождащ удар. Бедата се състои в това, че е невъзможно прецизното прицелване в противника, при което героят пропуска целта и освен всичко останало замръзва за секунда-две, откривайки се за контраатаки. Особено лошо е положението при PSP версията, заради липсата на втори аналог, служещ за позициониране на камерата.
И това е само един от проблемите. При схватки от близко разстояние няма абсолютно никакъв фийлинг. Враговете реагират вяло на атаките, поради което е доста трудно да се разбере дали са ударени или са се замаяли, защото им е паднало кръвното. Като венец на нескопосаното управление отбелязваме битката с един от босовете, който трябваше да се налага с голи ръце. Накрая така и не се разбра дали е умрял заради ударите на Jak или просто е легнал да поспи, гледайки отчайващата пантомима на героя, позната в бокса като „бой със сянка”. Впрочем може да се каже, че това е играта с най-летаргични босове, понеже и останалите шефчета не кипят от ентусиазъм. На всичко отгоре сраженията с тях продължават прекалено дълго - основно заради крайно слабите удари на героя и километричното количество здраве на гадовете.
Като любопитен факт в хрониката „Малки несъществени новости” можем да отбележим размяната в ролите. Jak губи възможността да използва еко силите си, като за сметка на това Daxter се превръща в мощен мутант. За да не стават бъркотии авторите са направили специални нива, в които двамата герои са разделени. В тях се играе с назобания мъник (така де „мъник”), а камерата се премества в изометрична перспектива. В тези своеобразни мини-игри мистичната енергия „еко” дава като бонус и специални способности, използващи не само за битки, но и за решаване на пъзели. Може би най-използваните са Eco Reflexes (замразява времето) и Eco Amplifier (изстрелва сгъстена енергия). След приключването на нивото Daxter се връща в нормалното си състояние (малка устата катерица) и по някакъв начин отново се събира с Jak, за да може екшъна да продължи в познатите рамки - стреляне по врага и неуспешни опити да му се вкара някое кроше.
За да могат на обложката да лепнат фразата „възможност за управляване на превозни средства и адреналинови въздушни битки” авторите са направили няколко зони, където може да се обикаля с няколкото достъпни самолета. Въпросните летателни машини се отличават един от друг само в скоростта и количеството слотове, побиращи нови оръжия и ъпгрейди. Иначе мисиите са малко на брой, а заниманията в тях са едва няколко вида - скучни гонитби или участия в международната програма „Взривяване на обекти срещу възнаграждение”.
Това, че играта е разработвана приоритетно за PSP в никакъв случай не може да извини разработчиците за невероятно елементарния дизайн и откровено постната графика, защото всички знаем, че конзолата неведнъж е демонстрирала далеч повече. Портативният произход на The Lost Frontier води до интересен парадокс. Версията за PlayStation2 изглежда далеч по-грозна от Jak & Daxter, излязла през 2001 година!
Както споменахме играта е предназначена за феновете. Но High Impact Games явно са забравили, че пътят към техните джобове минава през сърцата им. The Lost Frontier не може да се похвали с интересните нива, надъхващия геймплей, грамотно вплетените екшън елементи и забавни герои, с които поредицата си изгради култов статут. Поради тази причина заклеймяваме това недоразумение и само се надяваме Jak & Daxter да получат достойно продължение по подобие на Ratchet and Clank. Дано Naughty Dog да се завърнат възможно най-скоро към серията. В противен случай поредицата неизбежно я грози забвение. /games.bg

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: