header
plovdivmedia

Четвъртък, 29 Юли 2010    office@maini4kiteen.net    032/62 16 13


Новина от категория Изповедник

Рязах, виках, плаках! Преживях го!

Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

Maini4kiTeen - Рязах, виках, плаках! Преживях го!

Един ден както си седях пред компа, се запознах с едно момче в интернет. Той беше страхотен, много си допаднахме, но бяхме от различни градове, а аз не вярвах във тези "виртуални връзки", които бяха на мода.
Не съм си и представяла, че може да има нещо между нас. Писахме си редовно, гледахме се на камерките в skype, а по-късно започнахме да си говорим и по телефона. Разбирахме се перфектно. Мога да кажа, че го чувствах по близък от приятелите и семейството си. Така беше в продължение на месец, докато той ми се обади един ден и ми каза, че е в моя град.
Не можах да повярвам. Беше прекалено хубаво за да е истина. Разбрахме се да се видим, така и стана. Целият ден прекарахме заедно. Разхождахме се, говорихме си, но стана късно и той трябваше да тръгва. Това беше най-прекрасният ден в живота ми. Прекарахме си страхотно. Когато се прибра, продължихме да си пишем, както и да си говорим по телефона. Но въпреки това много ми липсваше.
Постепенно той започна да идва все по-често да ме вижда. И аз ходех когато можех. Моментите, които прекарвахме заедно бяха прекрасни. И двамата не искахме да свършват никога. Това беше началото на една стабилна връзка, в която нямаше тайни и лъжи, а само доверие и любов.
Изминаха пет месеца откакто бяхме заедно. Мога да кажа, че дотогава не се бяхме карали нито веднъж. Но дойде един момент, в който се отчуждихме. Карахме се за дреболии, вслушвахме се в хорските приказки, макар и да знаехме, че само искат да ни разделят. След като го постигнаха ми беше много зле.
Трудно го преживях, а на него не му пукаше. Не знаех по какъв начин да намаля болката, която изпитвах, а имах нужда. Една вечер той поиска да се видим, за да поговорим. Мислех си, че всичко ще се оправи и пак ще сме заедно, но НЕ! С думите си той продължаваше да ме наранява. Прибрах се разплакана, не знаех какво да правя. Първото нещо към което се насочих беше ножа. Рязах, виках, плаках, но никой не разбра. С времето нещата се оправиха и разбрах, че съм направила грешка. Преживях го! Дори и до днес сме приятели. /hiclub.bg

Още статии


Публикувана на
1 Февруари 2010 година

Не обещавам, че...

Дали идеята да се изповядам тук е била добра, може и да не разбера. Това не ме вълнува. Причината да излея чувствата си в следващите редове е една. Изгубих те.
Втората Луна
Любовта ни беше истинска и много силна. Не успяхме да я скрием, а нима трябваше? Нали...

Хомосексуален...

Имам огромен проблем. Аз съм момче и харесвам друго момче, което просто ме убива. С него станахме много добри приятели и понякога си мисля, че дори и той чувства същото към мене. Мотаем се заедно, говорим си и сме добри приятели, но има моменти, в които като ме...

Външността ли е...

Може да ви прозвучи супер, супер глупаво, защото мястото на изповедта ми едва ли е точно завист, защото това, което чувствам, не е завист, ни най-малко. Притеснявам се за себе си и как ще ми върви с връзките занапред.
Малка съм още (е не на 12 години, а на 16), но...

Влюбените...

В главата и сърцето на всяко момиче и жена живее образът на Мъжа с главно "М", на принца, на господин Идеален, на Тузара. Можем да го наречем по различни начини, но той е винаги един - нашата сродна душа, половинката, която ни допълва, този, който е точно за нас. И...