Петър Павлов е на 18 години, учи в СОУ „Паисий Хилендарски”. Дразни се от наглостта и алчността. Според него повечето хора днес са на вълната „спасявай се, пък другият да го духа”. Пешо се стреми да не се вписва в този стереотип.
Той си признава, че като осмокласник момичетата от класа никак не го вълнували. Предпочитал да се размотава с момчетата. Забелязал обаче, че Снежи упорито го следва. Помислил си, че е грубо да я игнорира. По принцип рядко загрявал кога някоя си падала по него. Усещал флуидите само при другите. „Постепенно свиквах с нея, но в началото – нищо. Точно наближаваше лятната ваканция и щеше да заминава на море. Тогава ми заяви, че иска да не се виждаме повече. Стана ми гадно и реших, че не трябва да я изпускам”, разказва Пешо.
При доста стресова ситуация думите „обичам те” са произнесени за първи път. Снежи отишла на рожден ден извън града, обещала като се прибере, да звънне. „Така и не се обаждаше, валеше много. Прибрах се подгизнал и чаках. Накрая й се обадих аз. Била си вкъщи, но имала гости. Толкова бях притеснен, че ми дойде от вътре да кажа: „Чао, обичам те!”, научаваме от него. Тя така се изненадала, че реагирала с: „Добре, хубаво, чао”. Друга важна подробност е, че това бил и първият им телефонен разговор. Снежи се притеснявала от гласа си, който според нея звучал детски. Затова избягвала да се чуват по телефона до този момент. Но сега не се отделяли от слушалките. Ако не са заедно, се търсели през 5 минути. При положение, че са в един клас прекарват почти целия ден заедно. Отскоро практикували йога. Двамата са на мнение, че повече са нещата, които не ги свързват, но така се допълват. Например, дори вкусовете им в музиката не съвпадат. Той слушал жици, тя куфеела на актуалните MTV хитове. Само за българската музика са единодушни. Казват, че хич не я бивало.
В училище повечето учители не знаели, че са гаджета, тъй като според тях не е мястото там да се натискат. Съучениците им се радвали също. Само момчетата започнали да го ревнуват, тъй като по-често Пешо предпочитал компанията на Снежи пред тяхната.
Пешо не пропускал да я смъмри, когато обсъжда някого. „Дразни ме коментирането на други хора. Както и да говори супер уверено, да й докажа, че греши и пак да не отстъпва”, намесва се той. Някои от шегите му също оставали неразбрани от нея. Говорел с такъв тон, че тя не успявала да прецени. „Не схваща кога съм саркастичен, кога искрен, дали я иронизирам”, уточнява. Всеки спор обаче момичето му можело да спечели само с усмивка. „Така ме изнудва, без Снежи съм като половин човек”, завършва той.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: