Изкуството на разкрасяването е факт още от времето на Древен Египет, когато и мъжете, и жените са посягали към доста нетрадиционни методи за постигане на по-добър външен вид като признак за висок статус в обществото.
В същото време явно някои от козметичните експерименти са били повече от успешни, щом прочутата вана с мляко на Клеопатра и плодовата маска за лице на Афродита са също толкова познати на съвременните жени, както и най-новата линия парфюми или червила с блясък на любимия им дизайнер.
Много преди съществуването на големите козметични гиганти обаче гърци, египтяни и римляни са се възползвали от първите продукти за разкрасяване, за да направят лицата си по-бели, устните по-червени, а очите по-изразителни. Резултатите са били временни, незадоволителни и в крайна сметка изключително вредни за здравето.
В съставките на „козметичните“ смеси присъствали опасни вещества като живачен сулфид за направата на руж за скулите, олово за избелване на лице, шия и деколте, сажди и катран за почерняне на веждите и очите, живак като пилинг за лице и други.
По-късно, осъзнавайки ползата от естествените блага, хората започнали да извличат натурални цветове и аромати от различни растения, цветя и билки. Така постепенно жените заместили талка и кредата за избелване на лицето и изравняване на тена с брашно и варено яйце.
За тоник като средство за почистване на кожата използвали билки, вместо крем - свинска или овча мас, а друго много популярно средство за прикриване на фините бръчиците бил яйченият белтък.
Преди парфюмът да се появи под формата на малка, стъклена бутилка, всички разчитали на ароматни масла и особено на уханието на розови венчелистчета и розова вода - за ароматизиране на тялото, косата и даже помещенията, които обитават. Обикновено това правели по-заможните хора, които можели да си позволят разхищението на големи количества магарешко мляко за приготвянето на ваната си или просто за миене на ръцете и лицето.
Много от изисканите дами по онова време пък посягали към екстракта от лудо биле (беладона) под формата на капки за очи, за да постигнат по-искрящ и сияен поглед.
Балсамът за устни представлявал смес от царевично брашно или мас за плътност и сок от цвекло за така желания червен цвят.
За по-обстойно почистване на кожата мъжете и жените използвали смес от масло и ечемик за ексфолиране. Белите коси пък се боядисвали с къна.
Скоро ще ви кажем и три рецепти за красота от миналото, в които, обещаваме, няма отровни вещества като живак. /Тялото

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: