Heavy Rain разказва мрачната история за така наречения Оригами убиец, чиито жертви са деца, неизменно намирани с орхидея върху гърдите и малка хартиена фигурка в ръката. Сюжетното развитие, водещо в крайна сметка към разкриването на самоличността на психопата, е проследено от гледните точки на четирима герои, всеки със свой собствен мотив да сложи край на убийствата.
Въпросните са:
Итън Марс – отчаян баща, изгубил единия си син при злополука, чийто втори син ще се превърне в поредната жертва на Оригами убиеца, ако той не направи нещо по въпроса. Всъщност от него се очаква да направи доста неща, някои от които – доста драстични. Мадисън Пейдж – млада жена, която трябва да се бори за любовта и живота си. Нормън Джейдън – мрачен агент на ФБР, който разчита на свръх модерни техники за водене на разследванията си и е пристрастен към разни нелегални субстанции от наркотичния тип. Скот Шелби – дебел частен детектив със здравословни проблеми, който често си навлича неприятности заради прекалената си доброта.
Да кажа повече за историята би било престъпление срещу добрия вкус, защото именно комплексността й е най-големият плюс на играта.
Визия и звук:
Визуално нещата са наистина впечатляващи. Heavy Rain се справя с представянето на тонове полигони на екран и почти съвършена в детайлността си кинематографичност в пресъздаването на локациите, героите и движенията им. Дъждът от заглавието пък на места е представен просто феноменално. За подобен род алтернативен филм, поставил пред себе си задачата да ти предложи пълнокръвни персонажи и да те накара не просто да повярваш в мрачната история, а буквално да я изживееш, това е повече от задължително условие. И Heavy Rain се справя блестящо по този параграф.
За съжаление в тази част от ревюто ще се натъкнеш и на най-голямото падение, което пречи амбициозният проект на Quantic да бъде шедьовърът, който очаквахме. Озвучаването на персонажите варира между отчайващо и посредствено, което често директно унищожава иначе страхотната атмосфера. Не ми е ясно как подобна игра, правена с много пари, може да си позволи нещо подобно, но е факт, че на фона на други подчинени на историята си актуални заглавия, като страхтония Mass Effect 2, примерно, войсактингът в Heavy Rain звучи просто смехотворно.
Музиката е великолепна и на моменти спасява нещата, но е трудно да отклони вниманието ти от факта, че момчетата и момичетата зад микрофоните просто си подритват трудовите книжки.
Геймплей:
Heavy Rain на практика е по-скоро интерактивен филм, отколкото игра и геймплеят е базиран изцяло на QTE (Quick Time Event) механиката, наречена за първи път по този начин в легендарното Shenmue, но водеща началото си още от осемдесетте покрай Dragon’s Lair и Space Ace. Иде реч за интерактивни кътсцени, в които от играча се очаква да натисне бутон или серия от бутони, в резултат на което в играта се случва нещо. Така например, за да може детектив Шелби да се пребори с астматичния си пристъп от теб се очаква да пресъздадеш с аналоговия стик движението на ръката му, която се протяга към джоба, а след това да раздрусаш геймпада, подготвяйки инхалатора за употреба. Почти всяко действие, което ще видиш на екран е свързано с подобен тип интерактивност – от екшън сцените, до абсолютно ежедневни дейности, като бръснене, обуване на панталон или отваряне на хладилник. Последните – предупреждавам, за да не се окажеш неприятно изненадан – са доста, защото основната цел на Heavy Rain е да те накара да живееш заедно с героите, а не просто да те засили директно към адреналиновите сцени.
Добрата новина е, че историята е брилянтна, а психологическият момент е изключително пипнат, именно благодарение на гореописаните ежедневни дейности, така че след като си прекарал известно време като заобиколения от щастливото си семейство Итън ще можеш да разбереш с пълна сила отчаянието му, когато обичното му и лъчезарно дете, с което ти самият си си играл на двора съвсем доскоро, е на път да срещне смъртта си.
Нещата са представени така, че до самия финал си нямаш идея кой може да бъде убиецът и ще подозираш буквално всеки. Дори и малките избори, които вземаш в хода на играта имат огромно значение и могат да те отведат към коренно различни финали. Последно ще споделя нещо наистина невиждано и искам добре да внимаваш в картинката – всеки един от четиримата ти герои може да умре, в резултат на действията ти, което обаче не води до обичайния надпис “Restart Mission”, защото историята просто продължава без съответния индивид. Абсолютно уникално. В резултат Heavy Rain предлага стабилна основа за преиграване, не само за да видиш към какви разклонения на историята ще те отведат различните избори, но и – подобно на повторното гледане на класно кино криминале – за да се насладиш на това как уликите, сочещи към вече изяснената самоличност на злодея, са били пред очите ти през цялото време.
За съжаление има и лоша новина, която не е съизмерима с казаното по-горе за войсактинга, но е поредната спънка пред превръщането на Heavy Rain в шедьовъра, който заслужава да бъде – на места контролната схема е кошмарна. Дори наглед простички неща, като най-обикновеното ходене от точка А до точка Б, могат да ти скъсат нервите, защото иначе прелестно анимираните герои имат повратливостта на танкове от Втората Световна, а фиксираната камера може и да предлага върхова кинематографичност, но е безкрайно дезориентираща. Свиква се, но е доста неприятно.
Присъдата? Трудно е да се каже дали Heavy Rain е следващата стъпка в развитието на игрите или следващата стъпка в развитието на киното, но фактът си е факт – въпреки някои свои недъзи това е едно от задължителните заглавия за 2010 година.
Плюсове:
-Абсолютно уникално игрално изживяване. Акцентът пада върху “изживяване”.
-Страхотна история, в която всеки твой избор има значение, а финалът ще те остави изненадан и шокиран.
-Прекрасна визия, благодарение на която изобщо не е трудно да възприемеш играта по-скоро като един класен кино трилър.
Минуси:
-Абсолютно уникално игрално изживяване. Акцентът, както казах, пада върху “изживяване”. В Heavy Rain, за съжаление, няма особено много игра.
-Кошмарно озвучаване, което често разрушава иначе невероятната атмосфера.
-Нелепо труден контрол над привидно съвсем простички неща, като придвижването. /Avtora.com

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: