Моята история е за една невъзможна любов, любов, която я делят хиляди километри, но която вярвам ще остане завинаги в сърцето ми. Да, звучи малко като банален сюжет от приказките, но е пълна истина. И се случи точно на мен-на човека, който никога не би си и помислил нещо такова.
Пламен Василев
През пролетта на 2009 заминах да уча в Германия. Там бях половин година, но освен университетския живот, неусетно се влюбих или потоцхно едно момиче, чужденка, студентка ме хареса много. Аз не вярвах до този момент, че някой изобщо би ме харесал. Не защото съм грозен или глупав, а защото в училище съм бил аутсайдер, различен от другите. Заради това онези години никак не бяха лесни за мен. За това се погрижиха всички около мен!!!
Все още се насълзявам като си спомня тези кошмари.Затова винаги съм имал резерви в любовта. Мислех, че никой никога не би ме обичал. Ето за това отдавна не общувам с никого, просто да си спестя неприятностите. Плаша се от лошите погледи.
Но в Германия се почувствах различно. Всички бяха толкова мили с мен!!! Не се почувствах дискриминиран нито за миг. След това искрено влюбване аз започнах да вярвам в хората. Там ме накараха да се почувствам човек, а не нищожество като в България.
Нора, моето момиче, остана там. Раздялата ни беше тежка. Не пусках ръката и защото не ми се връщаше тук, в страната на омразата. Сега вече знам, че любовта е навсякъде и мойе да те връхлети дори и в най-неочаквания миг. Нора ми върна вярата за всичко и ме напражи много, много щастлив. Нещо, което моята страна, моята България не успя за тези 20 години.
А КОЛКО МАЛКО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК ...
/Хай клуб

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: