В Singularity играчът влиза в ролята на капитан Натаниъл Ренко, който трябва да разследва изоставена съветска база на остров с колоритно име Каторга 12. В края на петдесетте там са били извършвани експерименти с тайнствения елемент Е99, с чиято помощ може да се контролира пространствено-времевия континиум. От теб се очаква да разкриеш тайните на острова, да се разходиш до комунистическото минало, да си поиграеш с хода на времето и - както повеляват правилата на жанра - да оцелееш някак в цялата тази каша.
Визия и звук:
Singularity е била разработвана доста дълго време и това си е казалo думата, защото визията изглежда доста архаична. Като изключим предизвикващите адреналинова агресия ефекти, свързани с доста виолентните и кървави начини да умъртвиш враговете си, играта надали ще успее да те впечатли с нещо. Текстурите са мазни и нискодетайлни, а моделите на персонажите изглеждат като отпреди няколко години.
На звуково ниво обаче нещата стоят доста по-добре. Музиката е надъхваща, озвучаването е прилично (въпреки че след Metro 2033 имаме фобия от английски с руски акцент, какъвто ще слушаш и тук), а изстрелите и останалите звукови ефекти звучат адекватно.
Геймплей:
Играта е класически екшън от първо лице с мрачна атмосфера и няколко добре позиционирани хорър стряскания. Наред с обичайния арсенал от огнестрелни оръжия, геймплеят - логично предвид историята - е фокусиран върху устройство за манипулация на времето, наречено TMD, с което се сдобиваш скоро след началото на играта. С негова помощ можеш да възстановяваш разрушени структури или да състаряваш определени обекти. Последното е валидно и за враговете ти, като можеш да превърнеш човешките си опоненти в разпадащи се скелети. За съжаление TMD работи на строго определени места и изобщо не предлага очакваната възможност за свободни импровизации. В последствие устройството те дарява и с някои допълнителни умения, като възможността да забавяш времето или способността да манипулираш обекти от околната среда, подобно на гравити гъна от Half-Life 2.
Играта предлага и лек ролеви елемент, както е модерно напоследък, давайки ти възможност да развиваш уменията на персонажа си и да ъпгрейдваш наличния арсенал. Въпреки всичките модерни игрални механики обаче, Singularity си остава класически екшън от старата школа, който може да предизвика носталгични усмивки на всички, които помнят Raven от времената на култовия шуутър Soldier of Fortune.
Играта загатва за доста повече потенциал от това, което реално предлага и хората, надявали се на нещо наистина иновативно и разчупено, може би ще останат разочаровани от праволинейния геймплей, елементарните пъзели, краткостта на играта и факта, че манипулациите на времето реално не са толкова интересни, колкото звучат на теория. Singularity е добра, но не и отлична игра, така че искрено се надяваме някой ден да получим Singularity 2, където наличният страхотен потенциал да бъде разгърнат до край.
Плюсове:
-Класически екшън от старата школа, подправен с някои интересни нововъведения.
-Адреналинови и кървави престрелки.
-Мрачна атмосфера.
-Забавни манипулации на пространствено-времевия континиум, които водят до някои незабравими ситуации.
Минуси:
-Архаична визия.
-Играта е прекалено праволинейна и така и не разгръща до край потенциала си. /Avtora

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: