Dead Lady
С черните одежди, двулитрова бира в PVC, с една кутия цигари, рошава като плашило и викаща като ненормална. Искам да върна пак онези дни с моите не по-малко шантави приятелки, в които мога искрено да кажа, че съм се чувствала адски щастлива. Тези мигове ми липсват много. Помня какво беше тогава, виждам и какво е сега. Не че настоящето не ми харесва, напротив. Просто май някога ми се искаше да порасна, а сега искам именно обратното.
Странно, колко много съм се променила от тогава. И не само аз. Надявам се да е за добро, макар че знае ли човек къде ще му излезе краят. Та като започнах с това прекрасно време, но не сезонно, защото такова за нас просто нямаше, си спомних и за дивотиите, които правех.
А вие помните ли ги бе, лудорийки?
Помните ли онази зима, там на тепето, когато имах имен ден? Беше пълен студ. Помните ли как се надишахме яко със хелий, как се правехме на проф. Вучков, как изщракахме сума ти снимки с апарата на Ville, как гъчихме бира и как не спирахме да се смеем? Аз помня още всичко. Всеки ваш поглед, всяка ваша дума. И се надявам да не ги забравя никога, макар че за някои това ще е може би поредната моя „детинщина”.
Все ми е тая.
Но искам да ви кажа, че тези дни, тия 3 години заедно, много ми липсват. Вие също, ВСИЧКИТЕ! Зная, че на една от вас, така и не успях да кажа какво бе наистина за мен. Но така или иначе поне се надявам да го е знаела някога. Знам и че много тъпо се получиха тогава нещата, обстоятелствата бяха трагични. Всичко беше в онзи период извън релси, казахме и направихме не много достойни неща. Сега най-вече на теб бих искала да кажа: „Липсваш ми!”, но както и да е, едва ли това би променило нещо.
Е, френдки, това е от мене. Откачалката я няма вече, какво да се прави. Извинявам ви се за всичко лошо, което съм направила, казала и така нататък. Искам да знаете, че каквото и да стане, споменът за нас и онези веселяшки дни ще ме топлят винаги. Обичам ви!!!
P.S. за Н., М., М., В., V.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: