Станислава Алабакова е десетокласничка в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” с руски език. На пръв поглед е една от многото красиви тийнейджърки, но й личи, че някак е момиче с характер. Всъщност ученичката със загадъчната усмивка е боксьорка и изявена национална състезателка.

Нели АНГЕЛОВА
Сн.: Лили ПЕТРОВА 
  
В семейството на момичето от с. Първенец спортът заема ключово място. Баща й Румен Алабаков е бил борец с колекция от медали и титли, има пето място на Олимпиадата в Сеул. Кръвта вода не става и ето я Станислава – доказана шампионка в категорията си.
Преди да се захване с бокс тя се опитала с волейбола. Записва се на тренировки в СУ „Васил Левски”, когато е седми клас. Ходи почти два месеца, но й е малко по-трудно, тъй като е външно лице в Спортното и трябва да й се обръща повече внимание, а от никого не го получавала. Другите деца си учат там и имат възможност да тренират повече.
В търсене на правилния спорт, Станислава се записва и на плуване, което впоследствие се оказва повече за развлечение. В бившето й училище СОУ „Алеко Константинов” пък е в отличничка на шах. С отбора си е ставала първа в града, на републиканско първенство завоюват петото място. Благодарение на шаха развива логическото си мислене, така че и досега няма проблеми с математиката.
За бокса я ориентира нейната съученичка Мария Луиза от хуманитарната гимназия. Станислава се озадачава как момиче може да тренира бокс, но се навива да отиде на тренировка да види за какво става дума. Спортът направо я грабнал, записва се, а и попада на готин треньор – Ваник. Той точно е дошъл в България и говорел само на руски език. Със състезателите много трудно се разбирал, но със Станислава комуникацията била отлична заради познанията й по езика. Сработват се и бързо си допадат. Другите треньори предпочитали да не приемат момичета, смятали ги за по-несериозни, по-чувствителни и направо не им се занимавало.
Най-голямото й предимство е това, че е обратен гард, т.е. лявата й ръка е по-силна. „В първия момент, като се качиш на ринга и видиш някой с различна стойка, и се панираш, левичарка съм по рождение, голям плюс се оказа”, разказва тя.
Може би очаквано Станислава не би препоръчала бокса на друго момиче: „Например, ако имам дъщеря, няма да я запиша. Боксът е за силни момичета, които не биха пестили усилията си”.
Първото й състезание е в Пловдив преди две години. Стартира със загуба, но пък играла много добре и е доволна от себе си. Малък реванш получава още на следващото в Разград – става трета. Шампионската титла не закъснява. Печели я в Добрич, където играе и трите дни. Това е страшно изморително, а и младата надежда е насинена. Тогава слиза и в по-долната категория.
Като стана дума за контузии, Станислава побърза да опровергае един мит за бокса: „Всички мислят, че задължително трябва да имаш травми или да ти е счупен носа. Едва ли не постоянно пребит. Трябва нищо да не правиш, за да се случи. Във футбола има много повече травми!”.
Точно счупен нос обаче й попречва да отиде на финал на последното републиканско първенство в Пловдив. Не става дума за противоречие с думите й, че много рядко може да пострадаш. Всъщност белята станала след края на предната среща: „Биха гонга. Аз си свалих ръцете и момичето тогава ме удари. Нямаше как да се защитя. Носът ми се разкървави, поду се. Финалът беше на следващия ден и малко да ме удареха, пак щеше да се разрани. Беше изключено да рискувам”. Остава втора, но пък съдбата й поднася нови възможности точно на това състезание. Гледа я треньорът на националите по бокс Евтим Лефтеров и я кани в отбора за европейското, на което впоследствие се преборва за бронза. За него се подготвя няколко месеца, от което леко пострадва личният й живот. Това е й причината в момента Станислава да е без гадже. Иначе се заглежда по високи момчета със стегнато тяло, усмихнати и задължително разбрани, да могат да си говорят на всякакви теми.
Младата боксьорка се вълнувала от вечните въпроси: „Защо сме на земята?”, „Как да живееш пълноценно?” и т.н. Техните отговори търси в любимите си психологически книги, които напоследък чете.
Красивата боксьорка смята, че е суетна в рамките на разумното. Подготвяла се за срещи или излизания за отрицателно време. Това, от което не би се лишила никога обаче, е черният молив за очи и задължителния лек гланц на устните. Дългата коса й е запазена марка и не я подстригва повече от един пръст.
Седем години се е занимавала с народни танци в ансамбъл „Синчец”. С тях е ходила на турнета във Франция, Италия, Австрия. „Синчец” си имали горна възрастова граница до 15 години и Станислава трябвало да се премести в друг ансамбъл. Обожава да танцува, но така се случват нещата, че в крайна сметка се отказва и се съсредоточа върху спортната си кариера.
Определя себе си като много емоционален човек, макар че се е захванала с такъв волеви спорт. Впряга се и изживява вътрешно и дреболиите. След загуба задължително очите й се пълни със сълзи.
„Да си шампион, ти дава по-скоро едно удовлетворение. Постоянно се трудиш в залата, нон-стоп тренировки, не ядеш, поглъща ти времето и когато не спечелиш, се сриваш, че толкова усилия са на вятъра, призовите места ти дават стимул да продължиш, защото има смисъл”.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: