Мразя Коледа и как всички вървят с пълните чанти по улиците с приповдигнато настроение. Проблемът им какво да облекат, къде ще празнуват и какви подаръци да купят. А аз, комплексарката, отново правя своята тъжна равносметка, в която отбелязвам колко повече не се харесвам и как и тази година не ми се случи нещо истинско. Завиждам на екзотичната красива, която е обградена с внимание. Която сигурно не знае бройката на бившите си гаджета. А аз се опиянявам в лъжите си да прикривам, че даже не съм се целувала с момче и ме разяжда, че не съм красавица като Адриана Лима. Симпатично момиче съм, но не съм от онези горещи момичета, които всички наричат "красавице". Мразя Коледа и цялата суетня. Мразя Екзотичната, защото винаги е перфектна. Тя е някаква смесица от Адриана Лима и Никол Шерцингер. Ако мога да я опиша, то ще е БОЖЕСТВЕНА. Постоянно ме комплексира. Винаги страхотно изглеждаща, с високо самочувствие, обградена от внимание. Толкова красива, чак неземна. Обсебена съм от мисълта за нея. Завиждам й за външния вид. Завиждам на хората, които празнуват Коледа, докато аз за пореден път се самосъжалявам след поредните крясъци на баща ми, след поредния скандал с майка ми. Защо на Коледа ме обзема това тъжно чувство? Не си го обяснявам.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: