Меги Иванова е ученичка в СХУИИ „Цанко Лавренов” (Художествената гимназия). Там е за първа година, а преди това не е имала възможност да развива дарбата си да рисува в учебното заведение, в което е учила до седми клас. След гимназията ще кандидатства в академията в София, като силно се надява да я приемат. Оттук нататък животът си ще посвещава на рисуването и на смелите мечти.

Петя КОСТАДИНОВА
Без да се занимава специално с рисуване, като по-малка редовно участва в различни конкурси, на които непременно е печелила едно от първите места. Записва се междувременно на различни курсове, но в никои от тях не се задържа по една или друга причина. Наградите, които има в колекцията си, са много често символични и на пръв поглед незначителни. „Освен една, която беше посещение в „София ленд”. Може да ви се струва тъпо, но бях адски щастлива!”, спомня си с умиление осмокласничката. Меги е имала възможността и да участва със своя рисунка на по-разпространена изложба, но това, че засега е ставало веднъж, не я притеснява, защото е само 8 клас и вярва, че я чака дълъг път на развитие и още много изложби, пък кой знае – много от тях може да са самостоятелни.
През свободното си време обича да бъде с приятелите си. Влюбена е в лятото и приятните емоции и преживявания, свързани с него. Затова и напоследък леко се мръщи на снега, който изненада Пловдив. Обича да ходи в Крумовград, но това за съжаление ставало от ваканция на ваканция, което допълнително я натъжава в комбинация със зимата. Цупи се и на часовете по чуждите езици, които явно не са най-силната страна, но „дава всичко от себе си, за да се поправи”.
„Честно казано се харесвам каквото съм, затова не мога да си намеря недостатък. Обичам оптимистични хора, а аз съм точно такава”, изтъква тя. Меги има леки залитания в музиката – пее доста добре и вярно, въпреки че е нямала никакви публични изяви в тази област. Слуша почти всички стилове музика, но предпочита по-весели и позитивни песни, които да й носят само приятни емоции. „Тъжните балади не са за мен. Но музиката много ме зарежда и смятам, че животът е почти немислим без нея”, пояснява тя.
Много я дразни грубото отношение и неразбирателство между хората. Но истински държи на женската солидарност, а най-вече не разбира дамите, които са загубили женското в себе си. За нея жената е уникално същество и не понася да гледа неподдържани жени, които „може да помислиш за мъже”.
Момичето взима от света с пълни шепи и винаги е лъчезарна и усмихната. Ненавижда негативно настроените хора и не иска да има нищо общо с тях, защото се ръководи от поговорката „С какъвто се събереш, такъв ставаш”.
С усмивка тийнейджърката продължава относно плановете си, уверява, че много добре знае какво иска от бъдещето и се бори още от начало, за да постигне целите си докрай! Меги е уверена, че може да нарисува всичко, което пожелае: „Е, разбира се, не идеално, но все пак няма да се откажа”. Няма нещо, което може да накара младата художничка да не хареса или да откаже поставена тема. Вдъхновението й идва от само себе си. Много й допада художникът Писаро, защото в творбите му няма мрачност, но има нещо живо, което я кара да не сваля поглед от рисунките му. „Ценя такива хора и винаги ще ги обичам”, завършва с усмивка Меги.

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви: