Какво е мечтата? Стимул да вървиш напред, цел или просто нереално желание, по което човек въздиша, невярващ в сбъдването му. Реалност или илюзия. Върхът или пътят, водещ към него.
Но всъщност какво значение има? Нали човек има нужда от всичко това, за да бъде животът му истински.
rkgeorgieva-bg, 14г. (автор в Откровения)
Мечтая – следователно съществувам. Съществувам – следователно дишам. Дишам – следователно мечтая. Така отваряме и затваряме кръга на мечтите. Няма човек, който да няма мечти, да желае нещо истински, да бленува за него. Всяка мечта е нова цел, нова страница, на която да опишеш пътя си към нея. Бял лист, чакащ да се превърне в красива картина. Но не всяка картина е шедьовър…
Тя може да бъде цветна или черно-бяла, в нежни или ярки, пламтящи цветове. Всяка една мечта може да бъде в хиляди нюанси в зависимост какво се е случило с нея. Дали е оцеляла?! Дали се е променила?! Дали се осъществила?!Каква е?!
Всяка мечта е поредната човешка слабост. Слабост, която е едновременно толкова желана и толкова съкровена, толкова бледа и толкова ярка. Слабост, която може да преобърне живота ти, в името на която си способен да промениш посоката на следите си. Слабост, която може да те накара...

Черни облаци покрили са небето. Пусто е. Самота цари в града, чува се само вятърът и песента на дърветата. Те пеят за тъгата, за сълзите, които проливат онези незаслужили това. И сякаш никой не ги чува...
anniityyy96, 14 г. (автор в Откровения)
Сами са, безпомощни са... И защо се чувстват така??? Защо животът гръб им е обърнал, защо вратите една по една за тях се затварят...
Защото никой не иска да ги приеме различни... Нима това е престъпление...? Нима го заслужават... ? Всички се страхуват от различното... не го приемат... и защо??? Все едно едните са лоши, а другите могъщи... Не заслужава ли всеки да получи мъничко топлина и обич???
Тъга, самота, пустош е обзела всички... На никой за никого не му пука... Сякаш едните са безчувствени...
Продължава тишината... и песента на дърветата се разнася бавно, бавно... И така стигна до ушите на всеки един от този тъжен град. Дърветата ги МОЛЯТ... молят ги да бъдат по-човечни... та нали и те са като тях... чувстват, плачат, усмихват се, но никой не ги чува... Все едно не съществуват!
И така останаха само сълзите... Сами стоят и плачейки пеят песни за страданието... за преживяното до момента. Безпомощни са! За тях няма любов... Остана им само вярата и надеждата, че някой ден светът ще бъде по-добро...

Безспорно, всеки един от нас има потенциал, който очаква да бъде реализиран. Безспорно е, че всеки един от нас има мечти, които седят някъде във въображаемия свят и които очакват да бъдат осъществени. Мечти, които са изтъкани от най-светлото в нас, най-съкровеното ни.
Иван Аршинков (dyx, автор в Откровения)
Сега, приятели, пред нас седи следният въпрос - какво да направя, за да реализирам това, за което мечтая от време оно. Нима щастливците, които живеят живота на мечтите си, са шепа избраници. И нима всеки един от тях не е бил като нас в даден момент от живота си. Лежал си е на сламената рогозка и е мечтаел за големи неща. Говорел е на сърцето си и сърцето му е говорело. И знаете ли, приятели, всеки от нас има сърце, което говори. И думите му носят наслада за ушите ни, защото са думи на смелост и сила. Знаете ли, приятели, че имате сърце. Ако сте забравили, можете да отидете в близкия парк и да погледате децата. Децата имат сърце, приятели. В нас също има такова сърце. Сърце, което иска да играе и да лудее, следвайки своя път. Да, приятели, всеки от нас има и път. Този път се изразява в това, да следваш своята вътрешна истина, крачейки по тази земя. Единственото нещо, което прави щастливците щастливи, е това, че са избрали да крачат...