Е. Е. Къмингс някога е написал: "Да бъдеш никой, но себе си, в свят, който прави всичко възможно, ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка, в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие."

Селена, 16 г. (Blackbird, автор на блог)
Мечтаеш ли да погледнеш отвъд очите ми? Да видиш истинската в мен. Да я докоснеш. Да я имаш. Мечтаеш ли да чуеш нещо повече от ударите на сърцето ми и леките докосвания на сълзите ми? Да ме разбереш, утешиш, обичаш или мразиш. Мечтаеш ли да отгатнеш цвета на очите ми, цвета на душата ми, на любовта ми? Искаш ли да си играеш с мен и да чуеш моите тревоги и желания? Искаш ли поне за миг да забравим нашите различия и да бъдем приятели? Нека ти покажа моите спомени, а ти своите. Нека чуеш моята история, а аз твоята. Мечтаеш ли да полетиш, докосвайки звездите, както аз мечтая да достигна луната? Мечтаеш ли да изслушаш песента на живота си, както аз мечтая? За какво мечтаеш ти? Какво сънуваш нощем. И твоите сънища ли са различният свят, за когото мечтаеш и все не можеш да имаш. Събуждаш ли се с усмивка на лице или сълзите изпреварват щастието? Животът ти, какъв е? Нежен и прекрасен или тъмнината надделяла е. Не искаш ли ти моя свят да опознаеш, там,...

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови" - Жан Жак Русо.
Айлийн Моллова, 15 г. (aiiLiincheto, автор на блог)
Понякога съжаляваме само, защото светът ни няма нищо общо с мечтите ни. Всяка сутрин се събуждаш с една цел, за която би дал всичко, за да я постигнеш. Всеки ден трябва да мечтаем дори за невъзможното. Може да се чувстваш съвсем малък на този свят, но всеки един от нас е с голямо значение.
Може би затова казват: "Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му". Всеки един от нас понякога просто се отпуска и започва да плава с кораба на мечтите по много дълъг път, осеян само със усмивки. На днешно време някои си казват, че са твърде заети, за да си помечтаят. С мечти може да си постигне много! Постоянно си задаваме въпроса: "Какво са мечтите?"... Те са нещо, в което се потапяме непрекъснато. Един човек може да е наистина свободен. Няма кой да му пречи или да се сблъсква с трудности. Просто вземи едни криле и полети безгрижно по пътя към голямата си мечта. С тях може да се постигне повече занапред в бъдещето, отколкото да се връщаме назад в, макар красиви и незабравими, спомени.
Човек се ражда и има само мечтите си. Някой от тях се превръщат в желания после в амбиции, след това в желания, след това в конкретни цели...

- За какво мечтаеш, когато си сама?
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света.
- Така е, но разполагаме с цялото време на живота ни.
- Така е!
...
- Когато съм сама, си мечтая...
- Да?!
- Мечтая да не съм сама.
- И това го мисли толкова много време?
- Да. Защо? Ти за какво си мечтаеш, когато си сам?
- Мечтая си да създам нещо. Нещо малко, но значително.
- Като усмивката ли?
- Не, не бих казал като усмивката. Нещо по-значимо. Нещо, което да повлияе на някой, да го накара да се замисли.
- Като въпроса, който току-що ми зададе? Накара ме да се замисля.
- Хм... Не. Нещо, което би променило съществуването на някой човек.
- Виж какво, мисля, че трябва да помислиш по въпроса, защото, като гледам, не си наясно с това, което мислиш, когато си сам. А може би не трябва да оставаш сам!
- Да, перфектни сме един за друг. Ти си мечтаеш да не си сама, а аз не трябва да съм сам.
- Не се бях замисляла за това. Виж, може би това е малкото...