Моята история звучи като приказка, но не е. Тя е случваща се - в този свят, на този континент, в тази страна, може би дори във вашия град, ако не и в съседния вход. Аз съм на 16 г. и имам съвсем нормален живот. Сигурна съм, че дори някои биха ми завидели - няма драми в семейството ми, разбирам се чудесно с родителите си, дори с по-малката ми сестра.
Аделина Георгиева, 16 г., София
Изглеждам нелошо, а нашите изкарват достатъчно пари, за да мога да се обличам прилично и да имам стандарт на модерен български тийнейджър. Разбира се, няма хора без проблеми. Особено тийнейджъри. Сякаш сега ни е времето за всички тюхкания, много сме капризни и го знаем, но не искаме да променяме това, защото имаме нужда да ни се обръща внимание.
Моят проблем се казваше, да го наречем, Росен. Стандартна ситуация - той е батко от по-горния випуск, почти не ме забелязва и въпреки че направих всичко възможно да му се набия на очи, той продължи да гледа на мен като на досадната ученичка „от малките". Това беше миналата година. По това време течеше Music Idol - предаване, което харесвах много и следях до най-дребен детайл. В едно от изданията забелязах, че моята любимка Ели...
