header
plovdivmedia

Събота, 13 Март 2010    office@maini4kiteen.net    032/62 16 13


Изповедник
Архив
Ревността уби тяхната любов

Ще Ви разкажа една история, в която се разказва за любовта на едно момиче и едно момче. Момичето ще нарека А., а момчето Б. Както повечето тийнейджъри, те се запознаха в сайт за запознанства. Харесаха се, размениха си скайповете и така започна техният романс...
А. и Б. много се харесваха. Бяха постоянно заедно, неразделни. Тя обичаше да прекарва времето си с него и беше загърбила повече от ежедневните си задължения. А. тръпнеше в очакване да получи SMS или обаждане от Б. Разговорите продължаваха дълго... говореха си за всичко - за тях, за любовта, за това как е минал денят им в училище... А. осъзна, че се е влюбила в Б., но не искаше да му го признае, за да не развали всичко между тях още в началото. Дълго време мислеха постоянно един за друг, не минаваше и ден, в който да не са заедно. А. обаче имаше проблеми - заради Б. беше загърбила училището, а от там и проблемите с родителите й. Те не бяха съгласни да проваля живота си заради едно момче.
Но А. не искаше и да чуе съветите им, за нея в този момент беше важен Б. Всичко вървеше толкова добре между тях, но А. започна да ревнува много Б. и постоянно му задаваше въпроси за това къде и с кого е бил... Б. не...

Един ден както си седях пред компа, се запознах с едно момче в интернет. Той беше страхотен, много си допаднахме, но бяхме от различни градове, а аз не вярвах във тези "виртуални връзки", които бяха на мода.
Не съм си и представяла, че може да има нещо между нас. Писахме си редовно, гледахме се на камерките в skype, а по-късно започнахме да си говорим и по телефона. Разбирахме се перфектно. Мога да кажа, че го чувствах по близък от приятелите и семейството си. Така беше в продължение на месец, докато той ми се обади един ден и ми каза, че е в моя град.
Не можах да повярвам. Беше прекалено хубаво за да е истина. Разбрахме се да се видим, така и стана. Целият ден прекарахме заедно. Разхождахме се, говорихме си, но стана късно и той трябваше да тръгва. Това беше най-прекрасният ден в живота ми. Прекарахме си страхотно. Когато се прибра, продължихме да си пишем, както и да си говорим по телефона. Но въпреки това много ми липсваше.
Постепенно той започна да идва все по-често да ме вижда. И аз ходех когато можех. Моментите, които прекарвахме заедно бяха прекрасни. И двамата не искахме да свършват никога. Това беше началото на една стабилна връзка, в...